Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




gopi-gopa (1)

 (от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)

Въпрос на Манджари: Ако виждаме, че някой от духовните ни братя и сестри върши нещо лошо, правилно ли е да им кажем нещо или трябва да действаме по друг начин?

Свами Тиртха: Не мога да отговоря, защото обикновено не виждам нищо лошо. Така че не знам какво да се прави в такъв случай. Трудно е.

Но мога да споделя нещо от моя опит. Веднъж умолявах в сълзи един от по-старшите си братя: „Защо не ме зашлеви, когато бях толкова глупав?” Може би той не е виждал нищо лошо в моето поведение, докато аз осъзнах, че съм допуснал грешки. 

Често може да виждаме нещо лошо или нещо недостатъчно в постъпките на другите. При все това, не бива да се задоволяваме с недостатъците на околните, нужно е надълго да описваме и славните им качества. Защото да се стремиш да бъдеш преданоотдаден е много славно усилие – въпреки всички ограничения и кусури, с които сме пълни. Само си представете: колко много хора не желаят да обърнат никакво внимание на Бог Кришна. Ние не отиваме да ги гълчим, нали? Обаче своите братя и сестри, които са готови да отделят малко внимание на Кришна, сме толкова готови да ги гълчим?

Да се поправят другите, или иначе казано да се критикуват, е доста опасно. То е само за гуру. Защо? Защото означава, че трябва да смелим грешките на другите. Ако един обикновен предан започне да обръща твърде много внимание на грешките на околните, тези грешки може да го надмогнат и да го повлекат надолу. Докато един шампион тежка категория, един силен предан, може да смели грешките им. 

Въпреки това, по много смирен начин можем да се опитваме да помагаме на своите приятели и братя да обръщат малко повече внимание на определени неща. Ако открием верния подход, те определено ще станат по-внимателни. 

Но какво да говорим за намирането на недостатъци у практикуващите, понякога можем да намерим кусури и у Бога. Една от Неговите грешки е авокадото. Ще ви кажа защо. Направил е костилката му прекалено голяма. Това е грешка – такава голяма костилка! Ако Той признава грешките си, хубаво. Ала ако вие Му се оплаквате от тях – не е толкова хубаво. Това се нарича закотвяне; вече всеки път като видите авокадо в Кауфланд, ще си спомняте: „О! Грешката на Господ!” Затова моля ви, опитайте се да го изтриете. 

Всъщност гопите също намират кусури на Кришна. Обаче не Го критикуват пряко. Защото знаят, че Той постъпва по момчешки, а момчетата тичат нагоре-надолу много бързо. Готов е да побегне, преди те да са довършил изречението. Той просто ще избяга. Затова гопите са измислили метод как да кажат това, което искат, на Кришна. Понеже преди всичко гопите много искат да защитят интересите на Радхарани. Както знаете, Кришна е всемогъщ, Той е най-добрият във всичко. Бива Го и в това да измъчва Радхарани. Да притеснява околните. Но Той им създава единствено необходимите притеснения. И така, гопите искат да защитят Шримати Радхарани. Те са много разочаровани от поведението на Кришна: „Как така си толкова груб към нашата Богиня!?” Обаче не могат да Му кажат това направо. Затова намислили: „Ще поканим Кришна за нещо приятно.” Така и сторили и когато Той дошъл, предложили Му много интимно служене: „О, скъпи Кришна, можем да масажираме нозете Ти.” Кришна е невинен момък, на драго сърце се съгласява. Той е съвсем отпуснат, мисли си за Чандравали, а гопите започват масажа – много нежно хващат крака на Кришна: най-напред единия, сетне и втория. Вече държат и двата Му крака. И когато нашият бързобежко-Кришна не може да избяга, защото гопите държат здраво нозете Му, те започват да Му говорят: „Хей, Кришна! Що за любовник си Ти?” И след това продължават с мненията си. 

Така че моля ви, ако намирате недостатъци у братята и сестрите си, или да речем у съпруга си, най-напред го поканете за нещо приятно: „О, скъпи мой, мога ли да ти масажирам нозете?” Но не пробвайте втори път – това работи само веднъж. Втория път той ще каже: „О, съжалявам, сега съм много зает.” 

Какво имам предвид: може да имаме някакви забележки към другите, но стремете се да ги поднасяте по такъв мил начин, че те да ги приемат. Децата могат да погълнат някое горчиво хапче, ако е покрито с шоколад или нещо сладко. Ние също сме като децата. Всички се нуждаем от сладкото покритие. И останалите също се нуждаят, не само вие. Така че най-напред сторете някакъв жест, пък след това правете забележките. Постъпвайте като гопите



Leave a Reply