Sharanagati

Въпрос на Манджари: Гурудев, правилно ли е било Джагадананда Пандит да чупи делвата? В крайна сметка е можел да се вслуша в съвета и да занесе маслото в храма!

Свами Тиртха: Тъй като той в тази лила представя Сатябхама в Дварака, знаете, че Сатябхама била капризна съпруга. Една покорна съпруга винаги ще последва съвета на мъжа си. Така че ако Махапрабху е съпругът, а Джагадананда Пандит е една послушна съпруга, тогава той определено щеше да отиде в храма и да изгори маслото в кандилата. Обаче, понеже е темпераментен, той чупи делвата. Скъпи мои братя, как ви се струва, съпругите ви държат ли се понякога като Сатябхама? Или са винаги покорни и слушат каквото им казвате? По мое разбиране жените също са чели дварака-лила, където е описан стилът на Сатябхама за донасяне на щастие на партньора.

В крайна сметка, в една истинска връзка не стои въпросът за правилно и погрешно, там няма правила. На най-висшето ниво няма правила. Правилата постоянно се пренаписват от Бога и Неговия слуга. Защото това е жив процес, той не е нещо застояло! И от тук можете да видите, ако Върховният Бог и някой предан са в конфликт, кой е по-силният? Разбира се, преданият е по-силният! Тук Махапрабху се държи като послушен съпруг. А не че Джагадананда постъпва като кротка съпруга.

Така че има много какво да научим от тези примери, но всичко трябва да е поставено на основата на тази божествена, духовна обич. Тогава това е хармонична раса. Дори „противопоставянето подсилва красотата” както казва Шрила Шридхара Махарадж. Ако основата не е обич, тогава е отблъскващо. Обаче ако съпругът ви винаги ви слуша, е скучно. Понякога е нужна някоя подправка, солта на живота. Да, моля!

Въпрос на Камен: Обратният въпрос: щом е казано, че любовта е по-висша от принципите, какво щеше да стане ако Махапрабху просто беше приел маслото?

Свами Тиртха: Нищо. Тогава нямаше да седим тук и да разговаряме за тази история, защото тя щеше да бъде само в един стих: “Джагадананда Пандит донесе маслото и Махапрабху го прие.” Няма какво да се обсъжда. Тъй като е нормално – “Аз служа и това е прието.” Отново, противопоставянето увеличава красотата, нали? Имало е някакъв конфликт и в продължение на петстотин години преданоотдадените разговарят за този конфликт и се стремят да достигнат до някакви много красиви заключения. Това ни дава повече възможност да се развиваме.

Но аз мисля, че същината е била приета. Фината, невидимата част на това приношение е била приета от Махапрабху. Също, на други места се споменава, че Махапрабху е използвал една възможност, за да покаже множество различни аспекти и резултати. Ако просто беше приел маслото, тогава нямаше да може да демонстрира, че преданият е по-силен от Бога. Нямаше да може да възхвалява Джагадананда, че “дори когато готвиш разгневен, всичко, което правиш, е толкова прекрасно!” Така че по този начин, с тази мъничка кавга, Махапрабху донася все повече и повече плодове и нектар. За мира не може да се напише епос.