Sharanagati

Има два вида глад. И два вида война. Едната война е когато погубват тялото ти. Другата война – когато погубват душата ти, така да се каже. Единият глад е когато тялото ти гладува. Другият глад – когато душата ти гладува. Било по такъв или по друг начин – ще трябва да напуснем тази планета. Гладувайки до смърт, убити на война, ограбени, измамени от фалшиви гуру – тъй или инак трябва да си тръгнем оттук. Въпросът е: накъде! Защото това място трябва да го напуснем. Но нека го напуснем като джентълмени – нека намерим най-доброто място, на което да отидем.
Казва се, че материалната сфера е като тоалетна. Джентълменът влиза, отговаря възможно най-бързо на нуждите си и излиза. Това е материалният свят – трябва да го напуснем! Колкото по-бързо, толкова по-добре. Приключвайте с нуждите си и си тръгвайте! Можем да кажем още и че материалният живот е като мост. Преминете през него – недейте да си строите къща.

Но освен това всеки тип страдание е един вид лоша карма. Ако си пилял храна в един живот, в следващия ще гладуваш. Ако убиеш човек в този живот, ти самият ще бъдеш убит в следващия – а дори и още в този живот. Така че всички ние прибираме жътвата на делата си. Съществува лична карма, съществува обществена карма. Например България има много светло бъдеще, много добра карма, защото вие сте бъдещото поколение духовни хора! Не забравяйте, според някои математически изчисления чрез шест човека можете да достигнете до всичките шест милиарда люде на планетата. А колко много седите тук!
Ако вие впечатлите шест души, чрез тях – ако те също идат и вдъхновят други… Разбира се, говорим за позитивни впечатления. Какъвто е бил случаят с Шриман Махапрабху. Когато пътувал из Индия, всички онези които Го срещнели, начаса ставали бхакти! И всички онези, които срещнели тези бхакти, също ставали бхакти – и т.н. и т.н… Било като див пожар.

Тъй че това са някои идеи за обяснение на масовата карма. Но странно, че питате за страданието. Бих бил толкова щастлив ако следващият въпрос бъде: можеш ли да обясниш масовото избавление, масовото освобождение на душите, как е възможно да се случва то? По милост! То не се намира под влиянието на карма. Намира се под божествен аранжимент. Кармата не е божествен аранжимент, ние сами я създаваме. Сами извървяваме пътя, който сме си постлали. Но дори и кармата не е наказание, тя е начин да се освободим от товара си. Така че ако платим цената като поемем неприятностите – тогава се освобождаваме от бремето.