Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha(продължава от предходния брой)
Да се съсредоточим на самия въпрос – мъченичеството. Какво е мнението на Шрила Шридхара Махарадж за мъченичеството? Той казва: “Не се нуждаем от мъченици. Нуждаем се от бойци, но не от мъченици.” И още казва: “Идете до крайния възможен предел, но недейте да губите следващата възможност.” Това ясно ли е, следите ли мисълта? Той казва: “Нямаме нужда от мъченици. Недейте да умирате за ограничена кауза. Умрете за безгранична.”
И най-добрата част от твоя въпрос: за какво си заслужава да се умре? Бхактисиддханта Сарасвати е бил като сингха-гуру, гуру-боец, разбирате ли? Не е представял възгледите си приятно, меко и смирено, а е бил в различно настроение, и това настроение понякога не е било добре посрещано от околните. До такава степен, че веднъж, когато пристигнали в един град, хората ги замеряли с камъни, искали да ги убият с камъни. И разбира се, животът му бил в опасност. Той имал един ученик, който много приличал физически на него и този ученик бил готов да вземе дрехите на Бхактисиддханта Сарасвати и да се представи за него. “Ако хората искат да убият с камъни учителя, нека замерят мен, а той да се спаси.” Така че за какво да умрем? Да умрем за духовния си учител. По-добре да дам живота си, а той да оцелее, защото той може да помогне на мнозина повече, отколкото моето незначително съществуване.
Това бил един много могъщ пример за какво да се умре. И ние трябва да умрем много рано – за себе си. Най-добре е да умрем за себе си на първата среща с преданоотдадените, или поне по време на посвещението. В случай, че това не стане, ще бъде дълга и протяжна агония. По-добре бърза смърт пред дълга агония. Бърза смърт на фалшивия егоизъм, за да бъдете родени отново на духовно ниво.
Трябва малко да се върнем назад в историята: защо хората са били готови да умрат за вярата си? Защото това е било много важно за тях, нали? Само допреди сто години хората са били готови да загиват за страната си, за родната земя. А сега? Гледат как да избегнат казармата. Тази загуба на ценности се случва толкова бързо! За няколко години изгубихме толкова много! Защо? Защото цялото това глупаво консуматорско общество, консуматорският начин на мислене ви учи само да се наслаждавате, без никаква жертва. Ако сега кажете на някой млад мъж: “Направи някаква жертва!” той ще отвърне: “О, по-добре да натисна бутона и да получа всичко по интернет.” Преди тридесет години хората бяха готови да преписват на ръка книгите по йога, защото това беше важно за тях. Бяха готови да направят някаква жертва; а сега само натискате бутона и не вършите нищо.
Така че хората са били готови да умират за вярата си, защото това е било важно за тях – независимо колко ограничена е била тяхната концепция, не това е въпросът сега. На практика в днешно време има само една религия на земята, която хората приемат толкова насериозно и надълбоко, че са готови да умрат за нея, и това е ислямът. А какво е общото мнение за исляма? Фанатизъм, фундаментална религия и международен тероризъм. Заради това, че са готови да умират за вярата си, нали? Така че пропагандата е нещо много странно. Между впрочем Харидаса Тхакура е от мюсюлманско потекло.
Но Кришна казва в „Гита”: “Моят предан е умен”. Това означава, че той не умира веднъж и рано, но остава тук и Ми помага да побеждавам. Така че нужно е да вложим и интелигентността си, за да проумеем за какво си заслужава да се умре? А това зависи и от кастата ви. Защото шудрите не умират. Те искат да живеят вечно. Ваишите умират ако изгубят парите си. Кшатриите загиват веднъж в геройска смърт на бойното поле и постигат рая. Една смърт е достатъчна за тях. Но какво да кажем за брамините?
Манохари: Те трябва да умират за по-низшето съзнание и да се раждат за по-висше съзнание, отново и отново.
Тиртха Махарадж: Да, те трябва да умират в много смърти. Но тяхната смърт не е физическа, не е телесна смърт, а умствена, или така да се каже фина смърт. Така че определете идентичността си.
Иначе тези различни концепции за Бога – като страдание, жертване и наслаждаване – това е въпрос на раса. Някои тълкуватели на Библията казват: “Бог толкова много е възлюбил сина си, че Го е пратил на кръста.” Нашата визия е малко по-различна: Той по много очарователен начин изпраща Своите представители да помогнат на падналите души да се завърнат. Но както и да е, това е съвсем различен въпрос. И така, не се нуждаем от мъченици, нуждаем се от отдадени.