Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Гирлянд от горски цветя

гопи

Въпрос на Крипадхам: Във връзка със стиха за трите врати, водещи към ада: похот, гняв и алчност. За мен е невъзможно да се отърва от тях. Кой е начинът човек да се избави от тях? Какви качества трябва да развие, за да се освободи от тях напълно?

Тиртха Махарадж: Само едно. Дай своите кама, кродха и лобха на духовния си учител. Направи гирлянд от лошите си качества, поднеси го на духовния си учител и тогава ще видиш чудото. Лошите качества ще се превърнат в прекрасна вана-мали, гирлянд от горски цветя.

Крипадхам: Това също е съвсем невъзможно, Гурудев. Защото е много трудно да поднасяш лоши неща на някой, когото цениш.

Тиртха Махарадж: А имаме ли нещо добро да поднесем? Поднеси каквото имаш! Това е сладък дар. Защо? Ако синът ти дойде при теб с някакво глупаво, но пълно с обич подаръче, какво ще му кажеш? “Скъпо мое момче, това е голяма глупост”? Или ще речеш: “О, браво!”

Същото е и с духовния баща. Повечето пъти ние идваме с много сериозни приношения: “Ето го ведрото с моите грешки. А това е вързопът с моята карма, Гурудев! Ето го и чувалът с проблемите ми – за теб е! Просто да те направя щастлив – каквото е мое е и твое! Ние си принадлежим!” Затова учителите трябва да имат голяма къща, за да могат да складират всички тези глупости.

Но да сме малко по-сериозни… Кама, кродха, лобха – всички те могат да бъдат променени в божествени качества. Кама означава желание, нали? И то не просто желание, а страстно желание. Ако добавим божествена любов към нашата страст, тя става божествена страст. А нашите идеали, емблематичните фигури на нашата вяра, страстно обичат Кришна. Така че страстната божествена любов е нещо хубаво; страстната материална любов е лошо.

Толкова за страстта; какво да кажем за кродха, гнева? Не мога да се гневя на братята и сестрите си. Така че гневът е изключен от храма. Или може би мога да се гневя на някои други човешки същества? Не, тринад апи суничена[1], трябва да си по-смирен и търпелив от стръкче трева, от дърво… Не мога да се ядосвам на другите същества. Тогава къде мога да приложа гнева си? Например, мога да се ядосвам на лошите си качества. Това е като духовно джиу-джицу. Как? Енергията, която ви атакува, се превръща в позитивна енергия.

А лобха, алчността? Знаете, материалната алчност е нещо много глупаво. Казва се, че да натрупваш знание и милост, но да не ги споделяш с останалите, е също толкова глупаво, като да събираш ценни метали. Но трябва да сме алчни за нектар. Казва се, че без алчност не можем да постигнем према. Без духовна лобха, духовна алчност, без да го жадуваме – няма как да се случи. Ако имаме този много специален трансформиращ процес, тогава вратите, водещи към ада, ще ни отведат в рая. Това е напълно възможно.

Едно единствено качество не можем да използваме в духовните практики и това е завистта. Завистта не можем да я използваме. Не можем да превърнем завистта в духовна завист. Това е единственото нещо, което трябва да изключим. Останалите неща могат да бъдат преоформени или превърнати в духовна практика. Обаче за целта се нуждаем от допълнителна енергия и тази допълнителна, божествена, по-висша енергия идва от нашите учители, от по-висшите авторитети. Така че в крайна сметка трябва да посветим, трябва да дадем тези качества на нашите учители и те ще започнат да ги променят.

Въпрос: Има ли някакъв пример, който можете да дадете, за да илюстрирате защо завистта не може да бъде трансформирана като останалите качества?

Тиртха Махарадж: Какво представлява процесът на трансформация? Процесът на трансформация е, че сменяте обекта на дейността. Ако изпитвате страст към жените, сменяте обекта и насочвате страстта си към Бога. Ако се гневите на другите, променяте обекта и насочвате гнева си към своите недостатъци, които ви ограничават. Ако сте алчни за печалба, променяте темата и ставате алчни за Бога. Вместо обикновеният обект трябва да сложите божествен обект. И така, ако сте обичайно завистливи, променяте обекта и започвате да завиждате на Бога? Това не помага. Това не помага.

Това е добър въпрос, защото завистта все пак присъства в много случаи. Практикуваме, понякога практикуваме с десетки години, и пак сме си завистливи. Ако нашият духовен учител обръща повече внимание на някой друг, а не на мен – тогава завиждаме. Той предпочита чапатите на другия, а не моите! Много сме слаби! Обикновените практикуващи са много слаби. И може да си речете: “О, но това е духовна ревност, духовна завист.” Не. Защото е тъкмо обратното на манджари-бхаав. Гопи-бхаав означава, че независимо от моя успех, аз помагам на другите да са щастливи. А манджари-бхаав означава, че дори съвсем лекичко да съм докоснат от божествения екстаз, а другите да се наслаждават на пълен божествен екстаз, аз съм дори по-щастлив от тях. Няма завист.

Затова завистта е изключена от Вриндавана. Страстното отношение не е изключено. Алчността не е изключена. Те могат да бъдат одухотворени. Обаче някои лоши навици и лоши обусловености трябва да бъдат отхвърлени.

 

(продължава следващия понеделник)

 



[1] Шикшащака 3



Leave a Reply