Calendar

July 2019
M T W T F S S
« Jun    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Radha-Govinda-das-Babaji-and-sadhu-mhj

(продължава от предходния понеделник)

Като се замисля, има безброй случаи, доказващи, че някои принципи трябва да бъдат изоставени, за да се осъществи по-висш принцип. Друга класическа история разказва Шрила Садху Махарадж. Сигурен съм, че си спомняте историята, когато на един екадаши ден той посетил своя духовен учител. На този ден постим, въздържаме се от зърнени храни и варива. И разбира се, неговият Гурудев изпълнявал този обет в продължение на много, много години. Но в онази сутрин той отишъл при духовния си учител и що да види? Гурудев яде дал, ориз и чапати – трите забранени храни за този ден. Това било малко неочаквано. Но знаете, един добър ученик не изобличава духовния учител на място. Така че той не казал нищо, но неговият Гурудев му рекъл: “Много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с мен да хапнем прасадам?!” Разбирате, ситуацията е трудна. Има строг декрет, че в деня екадаши, в деня за пост не бива да ядеш ориз, дал и чапати. Но пък духовният ти учител те кани да ядеш с него именно ориз, дал и чапати. А каквото ни дава духовният учител не бива да го отхвърляме, винаги трябва да казваме „да” на духовния учител. Тогава какво трябва да се направи?

Просто си представете себе си в ситуацията. Например, ако вашият духовен учител ви каже: “Не трябва да ядеш сладолед. И си се отрекъл от бананите. При все това ти давам разрешение да ядеш бананов сладолед.” Това е двойно невъзможно, нали! Отказал съм се от бананите и ми е забранено да ям сладолед, значи банановият сладолед е най-забраненото нещо! Но следващият път когато срещнеш духовния си учител и той те покани да хапнеш бананов сладолед – какво можеш да сториш? Така че понякога има много трудни моменти в духовния живот. За щастие, имаме мозък, имаме ум. Добър стар приятел. Той може да измисли начин как хем да не наруши правилата, хем да постигне целта.

И така, като послушен ученик Садху Махарадж си рекъл: “Добре, правилата или гуру – кое е по-важното?” И решил: “Гуру е по-важен!” така че седнал и започнал да яде изключително забранените дал, ориз и чапати в деня на екадаши. И сега вие познавате Садху Махарадж като много мил, мекосърдечен дядо на всекиго. Но аз съм чувал, че по онова време той е бил изключително стриктен и последователен! Така че да наруши такова шастрично правило – да не се яде зърно на екадаши – това е много голямо отречение.

Но това още не е краят на историята. Защото тогава дошъл друг ученик. Друг много стриктен и последователен ученик дошъл и ги видял двамата да седят там и да ядат забранената храна на този специален ден. Новодошлият също бил леко шокиран. Но учителят на Шрила Садху Махарадж казал: “О, много хубаво, че дойде! Защо не седнеш с нас да хапнеш малко прасадам?” А той отвърнал: “Не, благодаря! Знаете ли, аз спазвам екадаши.” Тогава гурудев рекъл: “Много добре! Спазвай екадаши!”

Това помага ли ви да разберете? Да ви разкажа ли още една история? Тази беше радостна история, но следващата е тежка. Веднъж един духовен учител имал много покорен ученик. Ако гуру кажел: „Скочи в кладенеца!” той щял да скочи. Такова било нивото на неговата отдаденост. Веднъж духовният учител бил недоволен от един друг ученик, затова казал на покорния ученик: “Иди при него, отнеми му джапата, кажи му, че е изключен от списъка на учениците, да знае, че вече не е мой ученик. Вземи му джапата, вземи му името, вземи му всичко.”

Опитайте се да си представите себе си в тази ситуация. Вие сте пратеник на своя духовен учител, трябва да отидете при един от вашите братя и да му кажете: “Ти си пропъден от семейството.” Лесно ли е? Много тежка ситуация. И така, този човек отишъл при ученика с вестта. Но преди да натрапи вестта, започнали да разговарят. И в хода на разговора той разбрал, че другият човек не е злонамерен. Може да е слаб, но не е лош, няма лоши намерения. И колкото повече разговаряли, толкова повече нашият човек достигал до убеждението: “Не! Аз няма да изпълня желанието на моя духовен учител! Няма да го изпъдя, няма да му взема джапата, няма да му кажа, че е вън.”

Следващият път, когато се срещнал с духовния си учител, гуру попитал: “Ходи ли там?” “Да.” “Взе ли джапата?” “Не.” “Как ще обясниш това?” Тогава той започнал да обяснява. Как мислите, какъв бил отговорът на духовния учител?

Крипадхам: Позитивен.

Кришна Преми: Той също бил изпъден.

Тиртха Махарадж: За щастие отговорът бил: “Браво, моето момче!”

Кришна Преми: Мъдър учител!

Тиртха Махарадж: “Браво, моето момче!” Значи ти нарушаваш, директно се противопоставяш на пряката заповед на духовния си учител, а той ти казва: “Добре сторено, синко!” Мисля, че никога не бихте очаквали такова нещо в живота. Обаче понякога се случва.

Така че в такива много специални случаи трябва винаги да се замисляме кой е по-висшият принцип. А по-висшият принцип е да помагаме на другите по духовния им път! За да постигнем това ние можем да пренебрегнем някои други принципи.

Смирено умолявам всички ви, когато някой започне да критикува вашите оръжия, премислете два пъти. И дори когато получите директна инструкция, не е достатъчно да използвате мозъка си, използвайте и сърцето си, за да разберете вътрешния смисъл на инструкцията. Защото думите на гуру са живата Веда, живата шастра. А магистърската степен е когато можете да прилагате принципите правилно. Не само да можете да повтаряте принципите, но и да ги прилагате подобаващо. Та така.

 

 



Leave a Reply