Sharanagati

Въпрос на Радха Кунда: Не разбрах това, което казахте, че понякога трябва да пожертваме по-нисш принцип заради по-висш. Какво означава по-нисш – някакъв материален принцип ли трябва да пожертваме?

Тиртха Махарадж: Може ли да ти разкажа две истории, описващи това? Едната е класическа, другата е дори още по-класическа.

Някога, много отдавна, Арджуна, който е най-великият воин, трябвало да осъществи един божествен план. Божественият план бил, че Кришна още от самото начало искал да предаде посланието на „Гита”. “Но как бих могъл да го изрека в мирно време?! Ако всичко е наред, как бих могъл да предам подобно тежко послание? Ако всеки е щастлив и доволен, как ще се вслушат хората в гласа Ми? Тези човешки същества са малко тъпоглави. Когато страдат, започват да разбират по-добре. Когато има опасност, са по-възприемчиви. Затова как да предам посланието си? Ще взема да направя малко неразбории!” И така, Той решил: “Може би трябва да поставя Арджуна в такава несгода, че той да поиска да търси съвършенството.” Но за да стигне на изток, Той, така да се каже, изпратил Арджуна на запад. Защото истинският мистицизъм не е да казваш, не е да разкриваш, нито да покриваш, не е и да криеш, а винаги да правиш намеци. Изпращайки Арджуна по определен път, Кришна искал да постигне тъкмо обратната дестинация.

И какво се случило? Арджуна, който бил воин, тръгнал на поклонническо пътуване. На това поклонническо пътуване той срещнал някои полубогове и заради героичния си нрав получил някои божествени оръжия. Защото те вече знаели, че ще дойде време Арджуна да се сражава, “затова трябва да му осигурим най-добрите оръжия”. Той получил един много мощен лък, а именно Гандива. И когато се сдобил с това оръжие, Арджуна казал: “О! Това е небесно, божествено оръжие! Онзи, който заклейми или охули оръжието ми, ще го погубя на място!” И така, той дал много сериозен обет: “Ще защитавам достойнството на оръжието си.” А знаете, истинските герои държат на думата си. Това не е особено популярно в наши дни, а? Хората хвърлят думи наляво-надясно, а още от началото не ги мислят сериозно. Но в стари, стари времена било иначе.

И в хода на историята навлизаме във войната между клановете на това семейство. На практика, след разговора в „Бхагавад Гита” последвала война. Един ден по време на това сражение по някаква причина Арджуна бил много зает и не могъл да защити както трябва Юдхиштхира. Юдхиштхира почти бил сразен. Накрая битката за деня приключила и по този начин той се спасил. Обаче след това вечерта заговорил на брат си Арджуна. Казал му: “Хей, Арджуна, що за боец си ти?! Нали трябва да се биеш за мен! А помниш ли, днес бях в голяма неволя, пък ти не ми се притече на помощ. Що за воин си ти?! Що за оръжия носиш?! Позор за лъка ти Гандива!” Арджуна се вбесил: “Какво!? Ти хулиш моя лък Гандива!” И той веднага си спомнил обета си: “Който хули или позори моите оръжия, ще го убия на място!” Той бил готов да извади меча си и да погуби брат си. Но, за щастие, Кришна също бил там и хванал ръката на Арджуна: “Чакай малко! Какви ги вършиш?” “Какво?! Нима не чу!? Той охули лъка ми и аз трябва да го убия – дал съм обет!” “Но чакай малко, Арджуна, не си ли дал и друг обет – че ще сториш всичко, за да защитаваш брат си?” Така, чрез божествена намеса, силата на един обет била надмогната от по-висш принцип. А знаете, за един воин, за един кшатрия, да наруши думата си е много срамно. При все това той бил готов да пожертва един обет заради по-висшия обет.

Така че това е един много силен аргумент понякога да се откажеш от един обет, да нарушиш едно правило, за да изпълниш друго, по-важно правило. Това ерес ли е? Да ерес е! Ако гледате само половината от историята. Но ако видите пълната версия ще разберете, че това е правилният избор.

(продължава следващия понеделник)