Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.07.2016 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

За какво всъщност постим? Не е просто, за да контролираме тялото, не е просто, за да се притесни умът – понеже ако сте гладни, сте притеснени. Най-висшата цел на поста е да срещнем Божественото. В действителност, в „Бхагавад Гита”[1] са препоръчани определени неща. Три вида дейности трябва винаги да се поддържат: себеконтрол, настроение на жертвоготовност и споделяне, или дарения. Тези три принципа трябва винаги да присъстват – в началото, в средата и в края. Такива действия са благотворни дори за осъзнатите и съвършени души.

Себеконтролът се отнася до тялото. Ако следваме саттвични, духовни правила в живота си, можем да пречистим телесното си съществуване и по този начин да го овладеем. Например, затова постим в определени дни. Споделянето или даването – това е вид контрол над ума. Тъй като умът ни обикновено е много привързан към онова, което имаме. Ако сте постигнали, да речем, материално богатство, започвате да се привързвате към него. Или ако сте постигнали някакво знание, започвате да се привързвате към своето ниво на съзнание. Затова споделянето, или даването на дарения е начин да се овладее умът. Споделянето е начин за контрол на ума. Каквото и да имате, стремете се да го споделяте с другите. „Да, аз имам голямо бреме, голямо страдание. Така че съм много щастлив да практикувам този принцип” – моля ви, не по този начин, но събирайте духовни съкровища, събирайте божествено знание и именно тях споделяйте с другите. Споделяйте нектара, пък горчивите капки запазвайте за себе си. И така, чрез споделяне, дарения, даване можем да контролираме ума. За да намалим поне малко тази привързаност.

А третата практика, настроението на жертвоготовност – тя е за Бога. Предишните две са за мен: за моето тяло и за моя ум. Третата е за духа, за душата, за моята душа, и за Върховната Душа. И ако темата ни е „Срещи с Божественото”, значи трябва да извършваме всички тези различни дейности, препоръчани в „Гита” в това настроение. Защо трябва да контролирам тялото си? За да срещна Бога. Защо трябва да постя в деня на Екадаши? За да срещна Бога. Защо трябва да споделям нектара, който съм получил? За да срещна Бога. Защо трябва да правя каквато и да било жертва в живота си? Единствено, за да срещна Бога.

Факирите изтезават телата си, йогите се опитват да контролират умовете си. Монасите най-общо се стараят да следват определени религиозни правила. Виждате, ние хората имаме различни начини, различни средства да изразим готовността си да се доближим до Божественото. Но какъв е в края на краищата пътят на един бхакта? Не е изтезанието на тялото. Не е само овладяването на ума. Не е просто следването на някакви правила. А божественият трепет. Да! Това е пътят на един бхакта! Пълна посветеност. И не просто да се докосне до нектара, но да препие с него! Дори на Екадаши – тогава взимаме двойна доза! Така че преданият има много специални начини да се доближи до Бога. Най-мощното нещо, което имаме в живота – това е нашата любов. Дори царят е под властта на любовта. Царят е много могъщ пред всичките си поданици. Обаче се покорява на своето внуче. И когато внучето поиска да язди „на конче” на гърба му, той ще се подчини. Могъщият цар ще стане конче за момчето. Как е възможно това? Възможно е единствено заради любовта.

Така че контролът на тялото, контролът на ума, следването на набор от правила – всичко това е осъществено, ако следваме пътя на бхакти, бхакти-марга. Този е начинът да се срещнем с Божественото – себеконтрол, споделяне и дух на жертва.

(следва продължение) 

[1] „Бхагавад Гита” 18.5