Sharanagati

Въпрос на Камен: Искам да се върна на темата за страха. Когато децата ми се родиха, започнах да се вглеждам в себе си и в другите родители и с ужас открих, че единственият начин да науча децата на нещо е чрез страх, под каквато и да било форма. Дали това е някаква позитивна страна на страха? Или е просто грешка?

Тиртха Махарадж: Хм, много труден въпрос. Дани, имаш ли нещо да добавиш?

Дани: Исках да кажа, че не съм съгласен, че страхът е най-лесният или единственият начин да ги научиш, но се замислих, че не съм имал много трудни деца.

Тиртха Махарадж: Ами, аз също се надявам, че страхът и това да наплашиш децата не е единственият начин да ги научиш. Но ако се нуждаем от някакви напътствия за обучението, можем съвсем спокойно да се обърнем към шастрите. Да речем, нека разгледаме детството на Кришна. Там ще откриете примери за много сладостни взаимоотношения, а също и за наказания. Така че майка Яшода не винаги се отнася с Кришна само мило. Понякога тя тича след Него с пръчката. Затова недейте да вярвате на всичко, на което ви учи тази твърде либерална, нов тип психологическа образователна система. “Не трябва да се караме на децата, защото тяхното малко – или голямо! – фалшиво его ще бъде натрошено”- ами да, това е целта! Трябва да ги научим къде са границите. Така че в шастрите не виждаме само нежност. Обаче има много обич. Дори да има наказание, зад него се крие любов.

Има един апостол на този нов вид обучение, не си спомням името му, но името му няма значение; и какво станало със сина му? Самоубил се е. Така че толкова относно либералните идеи в обучението. Трябва да има правила. Може би сега звуча ултра ортодоксален, но да, такъв съм. А също съм и морално консервативен. И културно класически. Така че това са трите принципа: ортодоксална ценностна система, консервативен морал и класическа култура.

Затова понякога можете да използвате пръчката. Но на майка Яшода й се наложило доста да се потруди, за да използва пръчката. Цялата й коса се била разпиляла, половината й сари се размотало междувременно и започнала да се поти, защото малкият Кришна е много бърз, пък тя е много бавна. Така че ако искате да накажете Бога, ще трябва здраво да се потрудите. И не е достатъчно само вашето усилие, нужно е и Неговото съгласие.

Не мисля, че страхът е единственият начин да напътстваш едно дете. Също както не смятам, че страхът и това да наплашиш човека е единственият начин да напътстваш един ученик. Защото задълженията на бащата много приличат на задълженията на гуру. Налага се да постигат целите си въпреки нежеланието на своите синове или ученици. Нали, такъв е дългът на гуру и на бащата – съвсем подобен. И в сина, и в ученика има съпротива. Те излизат с всички извинения защо да не направят нещо. Така че си мисля, че напълно разбирам какво имаш предвид. И се надявам ти също да разбираш моята позиция. Защото ти имаш само две деца, пък аз…

Затова, не знам какво е вашето усещане, но аз не съм строг. Строг ли съм, Парамананда?

Парамананда (прочиства си гърлото):…

Тиртха Махарадж: Благодаря ти, това беше удовлетворителен отговор. Може понякога да чувствате или да си мислите, че съм, но трябва да ви кажа, че аз съм една опитомена версия на себе си. Дори само на себе си, какво да говоря за моя Гурудев. Но за да прилагаш любящ метод са ти нужни партньори. Защото ако страхът ми помага да се настроя към по-висши принципи, тогава се старая да се държа по-добре. Ако не се чувствам смазан пред своя духовен учител на всяко второ посещение, може да започна да приемам нещата много лековато. Така че, нуждая се от партньори.

Камен: Може би също и от време.

Тиртха Махарадж: Времето е на моя страна.