Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Какво лошо, какво плашещо има в санняс? Че там липсват удобството и сигурността на семейството. Затова Майка Сачи била съсипана като разбрала, че синът ѝ приема санняс. В Индия всички почитат ордена санняс, но ако някой от вашето семейство иска да го приеме – о, тогава всички са потресени и се стремят да го спрат по всякакви начини.  При това Махапрабху бил млад мъж, красив, привлекателен. Ако си грозен старец, няма проблем, можеш да приемеш санняс, никой няма и да те погледне. „Безполезен човек, бездруго няма какво да се очаква от него.” Но ако си млад, перспективен, прекрасен момък, тогава всички ще хукнат да те спират.

И така, когато Майка Сачи разбрала, че тази нощ синът ѝ си е тръгнал, тя просто седяла на прага и вече дори не плачела. Защото най-вероятно си представяла какво се случва в този момент. Как синът ѝ тича и се хвърля да преплува Ганг, как стига до мястото и моли един садху да му стане учител, да го посвети в санняс. Как бръснарят отрязва косите Му. Казва се, че този бръснар отначало не искал да поеме това задължение: “Не, не. Ти си толкова млад, толкова красив. Не мога да отрежа косите Ти!” Понеже да си санняс означава да си отрежеш косата. Защо? Какво символизира това? Отричане от света. Така че не забравяйте: когато си режете косата, това означава, че обръщате гръб на света.

И така, този бръснар бил поразен като видял дългата, прекрасна коса на Махапрабху: “Нима трябва да я отрежа? Невъзможно!” Но Махапрабху настоявал и бръснарят в крайна сметка трябвало да го направи. Обаче бил толкова шокиран, че решил да смени професията си. Оттогава насетне започнал да продава сладкиши. “Не мога да понеса какво оскърбление нанесох, отрязвайки косата на Махапрабху! Аз Му помогнах да стане санняси! О, злощастна съдба! Някак трябва да компенсирам тази горчивина.” И как да компенсира горчивината? Чрез продаване на сладкиши. Това е единственият начин да се компенсира горчивината – продаването на сладкиши.

Когато Махапрабху приел санняс, майка Му разбрала: “Аз изгубих сина си! Бях изгубила и другия си син преди Него! А сега и този син си отиде.” Тя била много натъжена. Но знаете, друга характерна черта на жените е, че те са тъжни известно време, но след това започват да измислят разни начини. И какво решение намерила тя? Ако искате да постигнете компанията на някого, какво ще направите? Ако сте сигурни, че той няма да дойде при вас?

Тя измислила: “Не мога да имам пряката компания на моя син, затова ще Му поднасям храна, ще готвя за Него!” И посветеността ѝ била толкова силна, че Махапрабху не могъл да устои. Какво се споменава тук? Че когато и Майка Сачи да предлага храна, Той идва и я изяжда Това доказва, че силата на майчината любов е над строгите правила на ордена санняс. Защото Махапрабху не можел да посещава дома си, ала тя била толкова посветена в своето служене, че Той постоянно бил там. Кои са местата, които Махапрабху никога не напуска? Това е киртанът на Шриваса, приношенията на Майка Сачи и сърцето на Нрисимхананда Брахмачари. Това са трите места, на които Махапрабху винаги присъства – когато и Майка Сачи да поднася храна, когато и да има киртан в Шривас-ангам и сърцето на Нрисимхананда Брахмачари. Така че избирайте! Ако искате да срещнете Махапрабху, имате три възможности: да поднесете храна, да направите голям киртан или да имате чисто сърце. Изберете! Разбира се, едното помага на другото. Ако сте щастливи в киртана, това ще пречисти сърцето ви. Ако готвите храната с чисто сърце, ще можете да я поднесете красиво и Той ще дойде. Така едната духовна практика ще подпомогне другата и по този начин винаги ще можем да се радваме на компанията на обичните си.

И така, изглежда, че нищо специално не се случва – посещение на някакъв пътник отдалеч – но все пак в тези сладостни разговори за божествените забавления на Махапрабху е скрита цялата история, а също и напътствие за нас.