Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




sankirtan-party

 “Вечна слава на Джагадананда Пандита! Той е толкова облагодетелстван от Шри Чайтаня Махапрабху, че всеки, който го срещне, си мисли: “Сега общувах пряко с Шри Чайтаня Махапрабху.”[1]

Всъщност това е стихът, на който спряхме предишния път. Но тук има нещо много важно: че отдаденият последовател попива до такава степен качествата на своя учител, че става като негов представител, досущ като отражение на оригинала. Точно както в случая с Джагадананда Пандита. Той бил толкова отдаден на Шри Чайтаня Махапрабху, че хората, с които се виждал, имали чувството: “О, да го срещнем е като да срещнем Бога”.

Тази идентификация се основава на дълбока връзка. Понякога се основава на повърхностна връзка. Когато е просто имитация на жестовете, на думите или на навиците на по-старшия, тогава не е истинско олицетворяване. Много е важно да се разграничи правилното следване и представяне от неправилното подражаване и копиране. Долавяте ли разликата? Едното е нещо авторитетно, а другото, не бих казал, че е грешка, но е едно много начално ниво на следване. Например, ако учителят ви посещава определени места и вие също се стремите да отидете на тези места, същите места ли ще посетите всъщност или не? Или дори и да посетите същите места, нима ще станете като него? Най-вероятно не, защото едното си е неговият живот и неговият интензитет, а другото е вашият живот и вашият интензитет. Или пък, ние всички мантруваме светите имена, но какво е моето мантруване и какво е вашето? Вашето мантруване носи щастие на Бога и увеличава радостта на душата. Не искам да навлизам в подробности относно другата страна…

Така че дори определени хора да извършват едни и същи дейности, резултатът ще бъде различен. Онова, което е нектар за извисените, може да бъде отрова за начинаещите, а което е нектар за начинаещия може да е много тежка отрова за възвишения.

Как да избегнем грешката на престореното следване или неправилното подражаване? Съвсем лесно е: трябва да живеем със същата интензивност живота си, както го е правил нашият пример. Не да повтаряме същите дейности, които той е вършел, a да живеем и да вървим към Бога със същата дълбока посветеност и ентусиазъм. Трябва да живеем собствения си живот и същевременно да представяме своя учител, своята вяра, своя Бог. Защото хората ще съдят за вярата ви по вашето поведение.

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила 12, 101

 



Leave a Reply