Sharanagati

Въпрос на Хари Лила: Има болка, която чувстваме в тялото, но съществува и емоционална болка, която не тялото преживява. Едновременно с това душата е сат-чит-ананда. Това изживяване отразява ли се на душата? Въпросът засяга темата, че душата е щастлива, но и страда в духовния свят.

Тиртха Махарадж: Много трудно е да се разбере духовното страдание, защото сме свикнали да мислим, че страданието е нещо лошо, нещо нередно. Но както и да е, има два типа люде: едните са трагичен тип, другите – магичен тип. Трагичен образ и комичен образ. Единият приема всичко като на шега; другият го приема много тежко и болезнено. Едните са трагици, другите комици. Ако сме от трагиците, каквото и да ни се случи, ние си мислим: “Ах, това е краят на света! Това е върховна трагедия. Такава непосилна мъка!” Ако сме от комиците, ще се разсмеем: “Ха! Колко смешно! Изгубих всичко – каква веселба! Този Кришна пак ми прави номера.” Ако сте тип трагик, ще кажете: “Бог не съществува. Той не ме обича, вкарва ме в беда.”

Така че има различни начини да отразим, да реагираме на нещата, които ни се случват. Същото е и с болката. Чистият преданоотдаден също усеща болка. Да има духовно самоопределение вместо телесно съзнание не означава, че за чистия преданоотдаден не съществува болка. Само че той не се идентифицира с болката. Не казва: „Аз съм този зъбобол.” Не се отъждествява.

Сега говорим за едната страна: когато тялото изпитва болка и това се отразява на душата – посредством ума или по някакъв друг начин. Но и обратното също важи. Ако умът е небалансиран, проявява се дисбаланс и в тялото. Не знам как се нарича онзи синдром, когато състоянието на ума се отразява на физически план. Когато духът ви е  силен и здрав, тялото ви също ще бъде здраво. Но слаби ли сте душевно, може да се прояви дори някаква истинска болест. Например, ако имате заболяване на ставите, това означава, че не сте достатъчно гъвкави. Като кон с капаци, дървена глава. Такъв човек е невъзможно да го помръднеш, толкова е вдървен. Или ако настинете. Какво се крие в настинката, знаете ли? Че имате нужда от обич, от повече внимание: “Хей, тук съм!” Това е значението. Или… какво друго…? Разбира се, ако имате проблем с ушите е очевидно – не сте склонни да чуете. Или пък кашляте твърде много – означава, че искате да изразите, да изкажете нещо и т.н. Така че това действа двупосочно: тялото има известно влияние върху съзнанието; умът и душата също въздействат на тялото. Обаче се казва, че всичко се решава на най-висшата платформа. Ако на нивото на душата сте добре, всички по-долни нива също ще бъдат наред. Затова култивираме душата, затова се стремим да пречистваме себе си, духовната си идентичност. Защото ако станем здрави слуги на Кришна, ще имаме здраво тяло. И посредством духовното познание и силата на духа, на душата, можем да превъзмогнем болката на тялото.