Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 25.08.2016 сутрин, Лудащо) 

„Затова молим те, о ти, който си благословен с дълъг живот, обясни ни по лесно разбираем начин онова, което си се уверил, че е абсолютното и най-висше благо за хората като цяло. О, учени, в тази желязна епоха на Кали хората имат съвсем кратък живот. Те са свадливи, мързеливи, заблудени, нещастни и, преди всичко, винаги тревожни.”[1]

Предишния път разбрахме какъв е начинът на живот и ежедневието на мъдреците, на великите светци – те започват деня си с жертва. После следват запитвания и беседи – за какво? За благото на всички живи същества. Особено в тази епоха на Кали, която е изпълнена с толкова много притеснения, трябва да открием и утвърдим какво е най-добре да се прави. И тук виждаме горчиво, но много прецизно описание на Кали Юга. Животът е кратък, но понякога отнема толкова дълго време да се изживее. Знанието е ограничено; винаги има конфликти и кавги; и винаги сме терзани – от страхове, от тревоги, от надежди. Така че това е епохата на боя в джунгла. Обаче ние се съгласихме, че не сме партизани в тази джунгла, а ловци на съкровища. Което означава, че не живеем в епохата на Кали, защото не се отъждествяваме с тези стандарти; ние искаме да живеем в друга епоха. Отново квантов скок – да надмогнем пределите на времето. Преди се свързвахме назад с времената на мъдреците, а сега прескачаме границите на Кали Юга. Следващият стих гласи:

„Има множество разнообразни писания и във всички тях са предписани множество задължения, които могат да бъдат изучени едва след много години изследване на съответните им раздели. Затова, о, мъдрецо, молим те да подбереш есенцията на всички тези писания и да я разтълкуваш за благото на всички живи същества, за да могат чрез подобни напътствия техните сърца да намерят пълно удовлетворение.”[2]

Това е най-същественият въпрос: има толкова много разновидности на дхарма, толкова много различни методи на духовна практика. Цял живот не стига да се извърви дори един от тези пътища. Какво да говорим да пробваме един, след това да прескочим на друг, а пък сетне на трети – това на практика е невъзможно. Но „понеже ти, Сута Госвами, си изучил всички различни ведически писания, ти подбери за нас.”

Сега ще направим още един скок, защото мъдреците продължават да развиват въпроса си. Но нека вземем някои най-важни стихове, които отговарят точно на този въпрос. В крайна сметка на този въпрос – кой е най-добрият процес за следване, най-благотворният за всички живи същества – Сута Госвами дава много проникновен отговор, който е като домашно за всички предани. И от сън да ви събудят, трябва да го знаете наизуст.

са ваи пумсам паро дхармо

ято бхактир адхокшадже

ахайтукй апратихата

яятма супрасидати[3]

Защото какво било включено във въпроса? „Посочи онзи процес, посредством който хората ще бъдат напълно удовлетворени в сърцето и душата си.”

„Най-висшето занимание (дхарма) за цялото човечество е това, чрез което хората могат да постигнат любящо предано служене към трансценденталния Бог. Това предано служене трябва да е безкористно и непрекъснато, за да удовлетвори напълно душата”. Това е отговорът на запитването на мъдреците: посочи най-добрият процес, който ще направи всички щастливи. И ето един много широко скроен отговор, защото той не упоменава някой специфичен процес, а ни дава есенциалната същина. И каква е есенцията тук? Онова, посредством което можете да достигнете до жива и любяща връзка – с Всевишния, не с някой друг! С главата на божествената йерархия. Споменати са и двете изисквания: да бъдете безкористни, несебични; и също да сте постоянни в своето отношение. Ако покриете тези две изисквания, вътрешното ви удовлетворение е гарантирано.

И така, мъдреците задали въпрос касаещ благото на целия свят и човечеството. Сута Госвами бил много щастлив: „Подобаващо питате. Защото въпросът ви засяга върховното благо на живите същества.” Така че, когато искаме да зададем въпрос на някой духовен човек – това е методът, това е духът на запитване: в настроение на служене – как да служим за благото на света и по този начин да спомогнем за щастието на Всевишния.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.9-10

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.11

[3] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6