Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

 Дълго време считах, че хората трябва да се присъединяват единствено към духовната традиция, към сампрадаята. После, когато някои от младите предани започнаха да се женят, видях, че те се присъединяват към друга традиция – семейната традиция. Тогава незабавно получаваха всички блага на тази традиция – започват да валят подаръци, някой започва да се грижи за дома им, идват пари. И разбира се, всички са много доволни, че „Ето, и някой друг живее по нашия начин”. Тогава проумях, че това всъщност е много хубаво. Защото означава, че ви спохождат всички благословии на тази семейна традиция, стига да следвате правилата ѝ. Естествено е да се стремим да споделяме това, което имаме, да се стараем да поддържаме традицията, на която принадлежим – това е хубаво. А ако съумеем да обединим ползите и от двете традиции – да задоволяваме житейските нужди в семейството, а също да осигуряваме и духовни блага, идващи от духовната сампрадая – мисля, че това е най-добрата комбинация.

Повечето от хората живеят във взаимоотношения. Защото ние, хората, сме социални същества. Чудех се защо е така? Защо изпитваме нужда да имаме някой край себе си? Нуждаем се от партньор – защо е така? Тогава разбрах, че това има своята основа във философията. Изначално, като души от духа, ние принадлежим на някого. Не си летим просто така самички насред необятната вселена. Ние принадлежим някому – това означава, че поначало имаме взаимовръзка, взаимоотношения. Ние принадлежим на Бога. А на този материален план сме забравили за тази вечна връзка и тук можем да получим само заместител. Именно затова се стремим да намерим партньор. Ако искате да си намерите някаква компания, не забравяйте за тази страна – че изначално имате тази склонност, това привличане, и затова търсите някаква връзка тук.

Затова изглежда малко необичайно, когато някой не е женен. Като стар ерген или стара мома. Или пък монах – о, това е съвсем необичайно. Нещо странно, нещо различно. Пък и аскетизмът „не е” кой знае колко стара традиция – едва на няколко хиляди години е.

Но семейството се състои от определени участници: баща, майка и деца. В днешно време понякога са: баща, баща и деца; или майка, майка и деца. Защото днес хората говорят за своите права: „Аз имам правото да избирам!” Ами децата? Те имат ли някакви права да изберат комбинацията баща-баща или майка-майка? Защо не помислите за техните права, а? Щом сте за свободата на избора, щом сте за „правото” да избирате своята сексуална ориентация, защо не осигурявате същите права и на децата, които не могат да избират, а са зависими от вас? Този аргумент е фалшив! Той е погрешен. Аргументът е фалшив – не говорим се сексуалната ориентация, защото тя си е нещо лично. Но аргументът е неправилен.

Тази единица, семейството като единица, има различни функции. То е една малка общност, можем да кажем санга. Биологичната функция е размножаването – това е очевидно. Социалната функция е да осигури стабилност и спокойствие в обществото. Индивидуалният принос на този ашрам е, че можете да развивате своя характер. Семейството също е и място за обмяна на обич – топлотата на дома. Така че това не е просто къща, това е дом – усещането е съвсем различно. Семейството служи за развиване на тези любящи взаимоотношения. А на по-висшето духовно ниво – да си помагаме един на друг по духовния път. И в края на краищата да виждаме съпруга или съпругата си като изпратени ни от Бога – да развием такава визия, да съумяваме да виждаме представители на божественото в непосредствения си семеен кръг. Да виждам бог в своя съпруг – кой може да стори това, кой може да има такова виждане? Само една богиня. Така че ако искате да виждате богове в съпрузите си, моля ви, добийте качествата на богини. Не очаквайте първо от тях да станат богове, а след това да признаете качествата им. Не, развивайте себе си; пък сетне е лесно.

(следва продължение)