Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Обичайно считаме очакването, благословеното състояние на бременност за много необикновено, много хубаво, велико чувство. Започвате да общувате с бъдещото си дете. Започвате да слушате музика, за да стане то велик музикант. Или ако сте много брамински тип започвате да повтаряте мантри, за да стане то супергерой, и т.н. Но моля ви, недейте да слушате глупави новини по време на бременността си. Нито се карайте със съпрузите си, защото тогава тази вибрация ще влезе в ума на вашето дете и вместо розова фея, ще се роди червен дракон. Внимавайте, тъй като можете да въздействате върху ума на детето.
Обаче какво казват шастрите за този период на очакване? Днес говорим за раждането като житейска реалност. И трябва да ви кажа, че „Шримад Бхагаватам“ дава доста различна версия за този блажен период на очакване. Не се изненадвайте, понеже дори едно необичайно мнение може да ни помогне да добием по-детайлна визия. И така, четем в Трета Песен, Глава 31, „Бог Капила описва пътя на живите същества“:
„Божествената личност каза: Под надзора на Върховния Бог и според резултата от собствените му дела, живото същество, душата, е принудено да влезе в утробата на някоя жена чрез частичка от мъжкото семе, за да приеме определен вид тяло.”[1]
И така, съществуват, така да се каже, материални инструменти или съставки, които образуват едно тяло, обаче първата стъпка е зачатието – но не зачатието в утробата, а зачеването на концепцията. Защото когато изначалната душа започне да си създава фалшиво его, тогава в съответствие с този идеал тя развива определен тип тяло; и чак после всички съставки се събират заедно, за да се получи. Всичко е под божествен контрол.
„През първата нощ спермата и яйцеклетката се сливат. На петата нощ тази смес се превръща в мехурче. На десетата нощ то добива формата на слива. След това постепенно става буца плът или яйце, според случая.” Виждате, доста прецизно описание на зачатието.
„В рамките на първия месец се оформя главата, а до края на втория месец ръцете, краката и останалите телесни части. До края на третия месец са се появили ноктите, пръстите на ръцете и краката, космите, костите и кожата, също както репродуктивните органи и останалите отвори в тялото – очите, ноздрите, ушите, устата и ануса.” Красота! По някакъв начин това е истинско чудо! Как така: смесваш две клетки и нещо започва да се случва?!
„През четвъртия месеца от датата на зачатието, се появяват седемте основни съставки на тялото: хилус, кръв, плът, мазнина, кости, костен мозък и семе. В края на петия месец вече има усещане за глад и жажда, а в края на шестия месец зародишът, обвит в амниотичната течност, започва да се придвижва към дясната страна на корема.” Виждате ли, това е предсказание за пола на детето. Ако отива на дясно е момче; ако отива наляво е момиче.
„Хранейки се с това, което яде и пие майката…”Дотук е добре. Всичко описва ситуацията каквато е: нямате отделна система, извличате онова, което ви осигурява тялото на майката. Скъпи майки, спомняте ли си как се случва? Появяват ви се желания. „Искам да ям това, искам да ям онова.“ Защо? Това не е ваше желание, някой друг е във вас. Например, винаги сте ненавиждали ягоди. И изведнъж пред декември ви се дояждат ягоди. И скъпите ви съпрузи полудяват да изпълняват желанията ви. Защо? Защото някой друг присъства във вас, бъдещото ви дете има желания. Той или тя искат нещо. И тогава започва тъжна история за бащата. Вие казвате, че ваш дълг е да готвите както дотогава, но започвате да готвите като за бебе. Защото самите вие не можете да хапнете нищо люто, подправено и т.н. – иначе моментално има реакция, нали? Така че има съвсем пряка връзка между майката и бебето.
„…плодът постепенно нараства, затворен в това отвратително място, пълно с екскременти и урина, и развъдник на разнообразни микроорганизми.“ Ето ви друга версия на това блажено очакване.
„Хапано отново и отново по цялото тяло от гладните микроорганизми в корема, детето страда в страшна агония, тъй като е съвсем нежно. То всеки миг губи съзнание в това ужасно състояние.”[2] Предупредих ви, че тази версия е различна.
Сигурен съм, че сте виждали хора, които са истински уплашени или в ситуация на паника – те започват да прегръщат себе си като зародиш. Ако външните условия са много тежки, можем да реагираме по такъв начин. Или за да извикаме спомена от онова защитено състояние в утробата, или пък – в съответствие с тази версия – защото изпитваме същото усещане за притискане и страдание.

(следва продължение)

1. „Шримад Бхагаватам“   3.31.1-6.
2. „Шримад Бхагаватам“  3.31.5-6