Sharanagati

Въпрос на Дамодар: Ако истината е първата стъпка отвъд материалната равнина, чувал съм, че готовността на повечето хора да се обърнат към Бога не идва от търсене на истината. А ако не се обръщат към Бог понеже търсят истината, каква е причината все пак да го правят?

Тиртха Махарадж: Обаче ти вече си се обърнал. Така че си осъществил първата мистерия – да пренасочиш вниманието си от външното материално отражение към някои вътрешни, есенциални въпроси. Но в „Гита” много добре е обяснено защо хората започват каквото и да било търсене или религия. Защото търсят облаги, защото страдат, защото за любопитни или защото търсят истината. Това са основните причини: арта, артхартхи, джигяси и гяни[1] – четири типа са. Обаче по каквато и причина да си започнал, ще постигнеш нещо. Защото Кришна признава всички тези различни подходи за добри, за истинни.

Премананда: Гурудев, тези различни подходи в търсенето с гуните ли са свързани или с нещо друго?

Тиртха Махарадж: Би могло. Но ако разсъждаваме от абсолютна гледна точка, гуните не могат да въздействат върху нищо духовно. Можем да кажем, например, че някой човек в тама-гуна страда толкова много, че желае да се измъкне, докато някой в раджас се моли за материални придобивки; сатвичният тип е любознателен, той търси познание. Но най-висшият подход е гяна, и то гяна не в ограничения смисъл, а като търсене на абсолюта. При все това няма значение откъде идвате – Кришна може да влезе в играта и да отклони вниманието ви. Търсите материална печалба, а в крайна сметка намирате нещо по-висше; искате просто да избягате от страданието, а ненадейно се озовавате във Ваикунтха, и т.н.

Така че ако Кришна влезе в картинката, Той ще я направи по-сладостна. Обаче ако търсим Него, Той ще избяга от картинката – просто за да стане цялата игра по-интензивна. Така че внимавайте! Ако търсите нещо друго, ще намерите Него; ако търсите Него, няма да Го намерите. Такава е природата на играта.

Крипадхам: Моят въпрос е свързан със служенето. Когато се опитваме да служим на Кришна или на гуру, в повечето случаи мотивацията ни не е чиста…

Тиртха Махарадж: Нима е възможно?!

Крипадхам: В моя случай, да. Винаги участва някакъв елемент на личен интерес – като например постигане на съвършенство, или да бъдеш най-близкият до духовния си учител, такъв род неща. Въпросът ми е дали получаваме кармични последици за тези грешки и, по-общо, каква е връзката между карма и този процес?

Тиртха Махарадж: Ако просто получаваш някакви незначителни кармични последици за своите грешки, би било много лесно. Обаче духовните грешки водят до духовни последици. Във външния свят: материално действие – материална реакция; а тук, духовно действие или грешка – духовна реакция.

Просто иди на някое свято място и ще видиш, че искрените молитви незабавно се сбъдват. Кришна изпълнява искрените желания – не съм сигурен за точните пропорции, но искреното желание Кришна изпълнява хилядократно. Ала важи и обратното – направиш ли грешка, поне сто пъти повече трябва да плащаш. Духовният живот не е шега.

Крипадхам: Каква е цената, която трябва да платим? Пропадане в материалния свят ли?

Тиртха Махарадж: Цената, която трябва да платите, е че ще бъдете захвърлени надолу във Ваикунтха. Това е нашата теория на падението – ще бъдете хвърлени долу на Ваикунтха. Това означава, че ще сте лишени от голока-према. Колкото повече грешки извършвате, толкова повече се отдалечавате от Кришна.

Но обикновената карма няма въздействие върху бхакти. Защото карма е материална, а бхакти – духовна. Нямат нищо общо помежду си.