Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Възможно ли е да прекалим със служенето към Кришна…? Понякога Той идва в образа на мурти, за да приема служенето ни. Веднъж в един много добре работещ матаджи-ашрам имало случай. Знаете, в ашрама всичко трябва да се държи под контрол, иначе системата се чупи. И обикновено да се държат нещата под контрол в кухнята е особено важно. Понеже няма ли контрол, единия ден ще използвате цялата бхога за приношения, и утре няма да има какво да се готви. Затова трябва да сте много внимателни и умерени в кухнята, нали така? Когато в ашрама на Гурудев бхактите му представиха списъка за пазаруване, той каза: „Три карфиола?! Не, само един.” Беше много сладостно и много трудно да се пазарува с него. Защото той беше много строг и винаги орязваше списъка наполовина.

Но да се върнем към историята: в този ашрам всичко било под пълен контрол, всичко било разпределено пропорционално и запасите се пазели добре. Но един ден дошла нова дама и донесла със себе си своите мурти – мънички Радха-Кришна. И започнала да обожава своите мурти в ашрама. Била много съкровено свързана със своите мурти и знаела, че Кришна обича сладкиши сутрин. Това е начинът, по който Кришна започва деня си – със сладкиши. И тя се стремяла да ги осигури; промъквала се в кухнята, взимала цялото масло, което било заделено за деня, добавяла захар, това и онова, и го поднасяла цялото на своя Кришна. Защото искала да служи добре на своя любим Кришна. Но тогава дошла готвачката и казала: „Добре, сега да започвам готвенето… а къде е маслото?“

Историята започнала да ескалира, още и още масло липсвало всеки ден. Нашата скъпа гопи толкова много прекалявала с грижите към нейния скъп Говинда, че Той започвал да става все по- и по-тежък.  Защото тя чувствала: „Той толкова много обича моите сладкиши.“

Знам, че вие следвате много добре всички напътствия и всичко, което чувате на лекциите. Но моля ви, бъдете умерени при използването на маслото.

Ведавид: Ами ако Кришна е крадял маслото?

Гангамата: Добро извинение.

Свами Тиртха: На този въпрос ще можеш да отговориш ако си водач на ашрама и трябва да разпределяш маслото на порции така, че да стигне. Разбира се, нищо не е независимо от божественото желание. Но започнахме от прекалената грижа. И всъщност това, което трябва да дадем в повече не е маслото, нито захарта. Зарядът, който трябва да добавим, е обичта. А тя никога не може да се предозира, никога не може да е бреме. Защото чистата, посветена любов познава всички тайни на любовта. И това толкова интелигентно служене винаги зачита вкуса на Кришна. Единственият въпрос е дали на Него му харесва така или не.

Много пъти съм ви разказвал как един гопал масажирал левия крак на Кришна. Много добре го разтривал вече от половин час и Кришна бил потънал в йога-нидра. Тогава нашият гопал си помислил: „Добре, вече масажирах левия крак, ще мина на десния крак на Кришна. Защото нали трябва пропорционално да разпределям служенето си.“ И много внимателно престанал да разтрива левия крак и нежно докоснал десния. Тогава Кришна съвсем леко отворил очи и казал: „Върни се.” Както на Него му харесва. Понякога може да имаме идея, но трябва да се покоряваме на Неговата воля. От това правило съвсем малцина предани са изключение. Когато тяхното желание и воля надделяват над тези на Кришна.

 



Leave a Reply