Sharanagati

Всъщност, тази песен е химнът на семейните бхакти, “Манаса дехо гехо” – моят ум, моето тяло, моят дом посвещавам на Теб. Макар това да са трите главни експанзии, които притежаваме и които кътаме. Тялото е основният инструмент за постигане на всички възможни наслади в този живот. Което не можете да постигнете с тялото, постигате го в ума. А каквото сте постигнали с тяло и ум се проявява в дома ви. И цялата привързаност се насочва към тези обекти. Защото домът не е един празен апартамент, а е пълен с живот. Там е съпругата ми, там са децата ми, там е телевизорът ми и всичките ми модерни джаджи. Цялата ми привързаност е там. Колко често мислите за дома и за обичните си? Много, всяка втора мисъл е за тях, ако не и всички до една. За късмет, Кришна понякога идва като малко момче, защото тогава можем да насочим семейната си привързаност към Него. А вие виждате от колко енергия и внимание се нуждае едно бебе. Всъщност те изискват много. На практика всичко. И достигат до най-крайния възможен предел, отвъд вашите очаквания. При все това, успявате да се справите. Заради една много специална енергия, която се нарича…? Обич, любов.

И така, ако имате своето семейно щастие: “аз, моят дом, моята жена, моите деца”, и тогава изведнъж някой друг се появи в това семейство, появява се ваишнава-таттва, промъква се, а понякога и гуру-таттва също влиза, тогава започвате да имате още едно дете, което изисква много. На практика, всичко. Нали така? Как можете да се справите, как можете да удовлетворите изискванията на ваишнавата? Само чрез една много специална енергия, наречена…?

Манджари: Любов!

Тиртха Махарадж: Вчера разговаряхме по една много важна тема. Какво да правят тези, които са заети с ежедневни дейности? Защото е много хубаво да обсъждаме и да си говорим за съвършенство, за духовни практики, за екстаза на духовния живот, но какво да кажем за понеделник сутрин? Ако искаме да сме реалисти, това звучи като уикенд тип духовна заетост: “Иначе се занимавам с други дейности, но понякога мога да отделя някакво внимание на духовните практики.” Едно бебе няма да е доволно да получава мляко само през уикенда или от време на време, когато имам свободно време. Не, то се бори за това, изисква го. Ако не го удовлетворите – плаче и пищи. Ами Бог? Готови ли сте да Му давате своето мляко, своята любов?

Преди няколко години започна да се случва млечното чудо. Мисля, че стана в един храм в Делхи. Изведнъж Ганеш започна да пие мляко. И какво се случи? На практика, всичко замря в Делхи. Банки, офиси – всички затвори, защото всички хора се втурнаха в храмовете, чакайки на дълги опашки, и всеки носеше мляко. Това е голям проблем в многомилионния град, всичко да спре, понеже всеки иска да поднесе своето мляко на Ганеш. А после чудото се разрасна като див пожар, защото Ганеш започна да пие мляко и в други храмове. А след това муртите и от други континенти започнаха да пият мляко. Даже в Лондон имаше един скептик, който каза: “Знаете ли, аз съм атеист, счетоводител, обаче все пак, хората казват, че има чудо. Така че трябваше да отида, и за Бога, занесох мляко.” И някой беше интервюиран: “Какво е вашето мнение за това чудо?” Този човек каза: “Може би боговете са жадни за нашето внимание”. Това беше млечното чудо – понякога те също плачат за мляко.

Разбира се, научните авторитети в Индия започнаха да анализират и да обясняват чудото. И казаха, че специалната конструкция на камъка, от който са направени муртите, абсорбира млякото. Само си представете как такова „огромно” мурти на Ганеш попива галони с мляко! Какво пък да говорим за металните мурти? Така че тяхното научно обяснение звучи като чудо. Вие разсъдете в кое чудо да вярвате – в научното или в истинското.

Но както и да е, обратно на въпроса, понякога висшестоящите също се нуждаят от вашата енергия, също се нуждаят от вашето мляко, също имат нужда от вашето внимание.