Sharanagati

“Мач-читта мад-гата-прана/ бодхаянтах параспарам/ катхаянташ ча мам нитям/ тушянти ча раманти ча – Моите чисти преданоотдадени постоянно мислят за Мен, животът им е напълно посветен в служене на Мен и те изпитват голямо наслаждение и блаженство, когато се просвещават един друг и разговарят за Мен.”[1]

Бог съществува, вие също съществувате и има връзка между вас и Него. Онези, които разбират това, ще започнат да обожават Бога. Какво се случва с тези, които започнат да обожават Бога? “Съзнанието им е вглъбено в Мен, мач-читта. Те винаги мислят за Мен.” Това е едно от постиженията на чистия преданоотдаден – той мисли за Върховния Бог, за Кришна, винаги. Не само от време на време. Винаги. Той постига и обратното – никога да не Го забравя. Винаги помни и никога не забравя.

Но това е само едно постижение. Другото постижение е, че “техният живот е напълно посветен в служене на Мен.” Тогава такива хора могат да бъдат считани за чисти преданоотдадени. Те също са много заети. Както ние сме заети, и те са заети. Ние сме заети с ежедневни рутинни дейности, ала тяхната ежедневна рутина е нещо друго. Чистите преданоотдадени също са много ангажирани, много заети, не им остава време за нищо… материално. И ние сме много ангажирани, не ни остава време за нищо… духовно. Какъв е резултатът от подобна заетост? Ще се види накрая. Междувременно обаче също имаме някаква обратна връзка. Защото какво се случва в света навън? Всичко е насочено към удобства и наслади. При все това всеки се оплаква. Ние имаме цивилизация на комфорт и наслаждение, и култура на недоволство. Що за комбинация? Работите за нещо, което така и никога не постигате. Духовното отглеждане е различно. Работите без никакъв материален импулс, а получавате всичко. Нима това не е добро предложение? Отказвате се от всичко, и при все това получавате всичко. Отричате се от проблемите си, а постигате духовно щастие. В материалния свят се борите усилено за щастие, а обирате горчивите плодове. Духовният живот е нещо различно. Различен подтик, друга мотивация, други цели.

Онези чисти преданоотдадени, които са посветили живота си в служене на Кришна и които са способни да мислят за Него постоянно, мат гата прана  – “тяхната прана, техният живот е насочен към Мен, те изцяло посвещават жизнената си енергия в служене на Мен.” След това се казва бодхаянтах  – “те се просвещават едни други”. Това идва от будхи. Всички знаем за будхи – това е просветлението. Параспарам означава “едни други”. Просветляват се едни други. И катхаянтах. Катха означава да говориш за нещо. Катхаянташ ча мам нитям – “за Мен, те винаги говорят за Мен.” Това е тяхната заетост. Те са посветили живота си, отдали са мислите си, отдали са словата си и силата си на това да се просвещават едни други. Всичко са посветили на служенето. Такава е заетостта на чистия преданоотдаден. Дори и да говори за цената на цимента, понеже иска да построи храм, думите му са чиста кришна-катха, разговори за Бога. Няма скрит, заден мотив. Той не строи къща за себе си.

Ако сте ангажирани по някакъв начин, съответно и ще постигнете нещо. Резултатът от една подобна заетост се разкрива в последния ред: тушянти и раманти. Тушти е удовлетворение, а раманти – блаженство. Ако вложите всичките си способности в служене на Бог Кришна, ще постигнете пълно удовлетворение и щастие.

Да се повтаря нещо два пъти – това не е ли грешка в поетичния изказ? Има нещо сбъркано в този стих. Защо Кришна повтаря два пъти едно и също нещо?

Рамвиджай: Бил е разсеян.

Тиртха Махарадж: А може би нашето разбиране не е достатъчно задълбочено. Ачариите са обсъждали тази тема.Защо Кришна говори за две различни неща като резултат на една и съща дейност – посвети се на Бога и ще почувстваш два различни резултата – тушянти ча раманти ча, ще бъдеш удовлетворен и щастлив. Каква е тайната? Има ли изобщо тайна в това? Мисля, че има, ала може би тя е толкова тайна, че дори не разбираме, че има тайна. Ако си преизпълнен и удовлетворен, тогава си щастлив, нали? Удовлетворението и щастието вървят ръка за ръка. Защо е нужно Кришна да ги споменава отделно?

(следва продължение)