Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




yagya

Въпрос на Камен: Нима можеш да пожертваш нещо, което не ти принадлежи?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос! Има ли нещо, което ни принадлежи?

Ямуна: Да! Любовта ни.

Тиртха Махарадж: Именно това е най-висшата жертва. Защото обикновено ние жертваме външни неща – цветя, зърно, време, пари, ресурси, това или онова. Тухли… Понякога картофи. Ала съвсем малко са нещата, които притежаваме. Едното е животът ни, другото е съзнанието ни и третото е любовта ни. Ако съумеем да посветим тези три неща – живота си, мислите си и чувствата си – значи сме жертвали всичко.

Но в крайна сметка е само любовта. Всичко останало е второстепенно. Сат-чит-ананда, нали: нашето съществуване, нашето знание или съзнание, и нашата любов.

Всъщност, те също са отражения на божествените сили. Но Кришна е дал тези качества на душите с определена цел. Той не е бил безкористен; искал е да си ги получи обратно. Така че единствената причина да имаме живот, да имаме чувства, да имаме съзнание е, за да ги посветим в божествения обмен и служене. Останалите неща не ни принадлежат. Дори и тялото. То е като инструмент, като карета, с която да се достигне целта.

Веднъж разговарях с един много, много мил грихастха бхакта и той каза: “О, когато бях брахмачари бях толкова щастлив! Всеки ден проповядвахме, пътувахме насам-натам, готвехме вечер прасадам … А сега, трябва да поддържам, да действам, да работя, да изкарвам пари – пък тъй или инак трябва да се отрека от всичко това! Тогава защо въобще го правя?!” А аз му отвърнах: “Ами, без да си насъбрал нещо, как би могъл да се отречеш от него? Как би могъл да се откажеш от каквото и да било?” Той рече: “А-ха!”

Така че Кришна мисли в дългосрочен план. Най-напред те кара да събираш, за да те научи как да се отричаш. Той мисли за теб.



Leave a Reply