Sharanagati

Какъв е животът на преданите? Да разговарят за Кришна; и те не казват обикновени думи – те пеят през цялото време. Не правят обикновени стъпки – те танцуват през цялото време. Не пият вода – пият чист нектар през цялото време. По пози начин можете да забравите за всички ограничения на материалната природа. Време, пространство, тяло – тези ограничения съществуват. Но чрез духовна сила можете да ги преодолеете. Йогите обикновено практикуват себеконтрол. Това е толкова трудно! Но ако по естествения порив на сърцето си забравиш за самия себе си, ако забравиш да ядеш и спиш – тогава това е резултат на спонтанната преданост. Дори храненето и спането са ограничения на тялото. Много рядко забравяме за тях. Всеки ден многократно ни се напомня: “Гладен съм, тялото е гладно, уморен съм!” Ограничени сме от тялото; но след като децата могат да забравят за яденето докато играят и майката трябва да се погрижи: “Елате да се нахраните, защото инак няма да имате сили да си играете утре!” по същия начин и ние трябва да се гмурнем надълбоко и да забравим всичко друго ако практикуваме някакъв духовен път: “Виж ти, вече станало четири сутринта! Мантрувал съм цяла нощ! Защо да си лягам?! Време е за сутрешно арати. Чудесно, значи продължаваме!”

Общуването с другите, консултирането, приемането на съвет един от друг – това също е животът на преданите. Защото в този духовен обмен израстват реализациите. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Докато разговарят за Мен и обсъждат темите, свързани с Мен, те чувстват безмерно щастие.” Но нашите разговори не бива да са грамя-катха, светски брътвежи. Правили сме го достатъчно дълго. Много години, много животи сме се отдавали на грамя-катха, говорейки безсмислици– което не ни помага духовно. Ако отглеждате същото, което сте отглеждали и досега на материално ниво, ще е безполезно. Да дъвчете предъвканото – нищо няма да излезе от това. Нека вкусим свежия плод на према-бхакти. Той не е просто чист, но и екстатичен! Тогава ще усетим вкуса, тогава ще усетим същината. Ползваме сокоизтисквачка, за да изцедим сок, но това е просто технически уред. Ала духовният ни уред е нашата джапа-мала. И моля ви, не ми цитирайте Бхактивинода Тхакура: “О, в такъв екстаз съм, че едва успявам да държа своята джапа-мала.” Като бабаджите, които така треперели от екстаз, че дори малите падали от ръцете им. Това е нашият начин, нашият метод да избием нектара на океана. Затова приемете святото име много надълбоко в сърцата си. Трябва да откриете същината на този процес. Но всички останали неща, които са споменати тук – срещите с отдадените, танцуването, посещаването на свети места – ще ни помогнат да избием нектара.

А дори киртанът, бхаджанът и дискусиите външно да спрат, те трябва да продължат в сърцата ни. Моля ви, стремете се винаги да продължавате този киртан вътре в сърцето; по този начин животът ви ще бъде възвишен.