Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

„Всички крадци и разбойници, които били направили приготовленията за обожанието на богинята Кали, били неинтелигентни и оковани в гуните на страстта и невежеството. Били обладани от желанието да станат изключително богати, затова имали склонността да не се подчиняват на предписанията на Ведите, дотолкова, че се готвели да погубят Джада Бхарата, една себеосъзната душа, родена в браминско семейство. От ненавист тези дасоити го завлекли пред богинята Кали, за да го пожертват. Подобни хора винаги са привикнали към ненавистни дейности, затова се осмелили да се опитат да погубят Джада Бхарата. Джада Бхарата бил най-добрият приятел на всички живи същества. Той не бил враг никому и винаги бил вглъбен в медитация над Върховния Бог. Бил роден от добър баща брамин и убиването му било забранено, дори и да бил враг или агресор. При всички случаи нямало причина Джада Бхарата да бъде убит и богинята Кали не могла да понесе това. Тя моментално разбрала, че тези порочни дасоити се готвят да погубят един велик предан на Бога. Внезапно тялото на статуята се взривило на късове и богинята Кали се явила лично със снага, пламтяща в силно и нетърпимо сияние.”[1]

Мистично преживяване. Само за възрастни. Но тъй или инак трябва да дочетем историята. А пък след това ще стигнем и до по-мирни моменти.

„Неспособна да изтърпи нанесените обиди, разярената богиня Кали святкала с очи, показвайки страховитите си криви зъби. Червеникавите ѝ очи блестели и тя проявила ужасяващите си черти. Приемайки плашещо тяло, тя като че ли била готова да унищожи цялото творение. Като скочила рязко от олтара, незабавно обезглавила всички разбойници и крадци със същия меч, с който възнамерявали да погубят Джада Бхарата. Сетна започнала да пие топлата кръв, бликаща от шиите на обезглавените негодници, като да била ликьор. Заедно с нея пиели и придружаващите я вещици и демоници. Опиянени от кръвта, те до една запели високо и затанцували, като че се готвели да изличат цялата вселена. Същевременно започнали да си играят с главите на разбойниците, подхвърляйки ги като топки. Когато някой завистлив човек извърши оскърбление пред велика личност, винаги го застига наказание като гореспоменатото.”[2] Така че внимавайте.

И така, какво виждаме тук? Много необичайна практика – човешко жертвоприношение. Във всички различни култури е имало човешко жертвоприношение. В Библията има описание как почти се е случило. В Южна Америка също е ставало – взимали са туптящото сърце и са го поднасяли на бога на Слънцето. Или в Картаген – там също са практикували човешки жертвоприношения. Когато имало опасност за държавата, техните духовни водачи казали: „За да избегнем тази опасност, трябва да пожертваме синовете си. Стотина синове трябва да бъдат пожертвани.” Тогава гражданите отвърнали: „Двойно! Ще дадем двеста.”

Санатан: Дори и царския син.

Свами Тиртха: Това са много силни неща. Представете си, ако вие трябваше да дадете такава жертва. Много е болезнено. Защото животът е скъпоценен.

Научили сме от „Гита”, че без жертва нищо не става, няма как да бъдете щастливи. Обаче какъв вид жертва? Трябва ли да пожертваме живота на някой друг? Въпреки че той е много ценен, по-добре да пожертваме своя живот. Дребните, незначителни, външни неща лесно можем да пожертваме. Малко цветя, малко вода – както Кришна ни залъгва в „Гита”[3]. А след това казва: „И всичко останало – просто Ми го дай.”[4]

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.9.17

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.9.18-19

[3] „Бхагавад Гита” 9.26

[4] „Бхагавад Гита” 9.27