Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

„По-доверените приятели на Кришна се наричат прия-сакха и на възраст са почти колкото Него. Отношенията им с Кришна са толкова близки, че поведението им се основава единствено на чисто приятелство. Поведението на другите приятели на Кришна се основава на бащинска обич или на служене, но в основата на поверителното приятелство е единствено дружбата между равни. Ето някои от доверените приятели на Кришна: Шридама, Судама, Дама, Васудама, Кинкини, Стока-кришна, Амшу, Бхадрасена, Виласи, Пундарика, Витанка и Калавинка. С разнообразните си дейности в различните забавления, всички тези приятели носят на Кришна трансцендентална радост.
Една приятелка на Радхарани описва поведението на тези доверени приятели, като казва: „Моя скъпа прекрасна Радхарани, на близкия ти приятел Кришна служат съкровените му другари. Някои от тях с мек глас се шегуват с Него и така Му доставят много голямо удоволствие.” Например, Кришна имал един приятел брахмана на име Мадхумангала. Това момче често се шегувало, като се правело на алчен брахмана. Когато приятелите се хранели заедно, той ядял най-много от всички – особено ладдху, което обичал най-много. Но даже след като изяждал повече ладду от всички останали, Мадхумангала пак не бил доволен и казвал на Кришна, Ако ми дадеш още едно ладду, с голямо удовлетворение ще ти даря благословията си Твоята приятелка Радхарани много да те обича.” [1]

Нали знаете – какво е задължението на един брахмана? Той принадлежи към кастата на свещениците и има само две задължения: да благославя и да яде. Ами така си е!
Баладев: Добро служене!
Свами Тиртха: Сега се смеем, но всъщност кое е важното тук? Кришна толкова много харесва брахманите, че приема приношенията чрез тях. Онзи ден говорихме за пуджа и за ягя. Когато има ягя, има жертвен огън, в който се излива гхи и се хвърля зърно. И това е начинът, по който Кришна ги приема. Но в същото време и устата на брахмана е жертвен олтар. И ако принасяме храна на този олтар, ако храним брахманите, Кришна приема принесеното чрез този канал. Красиво е, нали? Мисля, че е много символично и много смислено. Затова храненето на гостите брахмани, или ако ви дойдат гости ваишнави – това не е просто парти. То е като литургия, служба към Всевишния – „Чрез този човек мога да служа на Теб, мой Господи!“ Красиво е! Обаче това се отнася за големите хора. А малките момчета брахмани просто искат още и още: „Дай ми повече, дай ми повече! Тогава ще те благословя.”

(следва продължение)

1. „Нектара на предаността“, Гл. 41”



Leave a Reply