Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Ядунатх: Бихте ли ни казали моля кой е правилният начин за поднасяне на жертва в две отношения. Едното са добрите неща, които сме постигнали и искаме да ги поднесем обратно на източника. И другото е когато имаме някакви провали или слабости – тогава кой е правилният начин да се отървем от тях? Как да ги поднесем на Бога?
Свами Тиртха: Явно атмосферата е много наситена, не заради горещината, а защото четеш мислите ми. Всъщност аз си мислех за тази тема – жертвата. Защото в „Бхагавад Гита“[1] се казва, че три практики са препоръчителни и на началното ниво, и на нивото на съвършенството – ягя, дана и тапа. Този вид жертвено приношение, когато призоваваме свещения огън и поднасяме в него молитви и дарове – това е ягя, жертвата. И основната идея в такава една жертва е намаха – „това не е за мен, то е за Теб“. Има две главни мантри за приношение: намаха или сваха. Сваха на практика е същото; това помага на света да се върти – жертвата. Така че независимо дали сме начинаещи или съвършени, трябва да се поддържа такова настроение на жертвоготовност. И както ти каза, можем да се молим за благословии и можем да се отървем от недостатъците си. Защото ако хвърляте зърно в огъня, така можете да се избавите от своята карма, както и да направите приношение към Бога.
Следващото, което трябва да практикуваме и на началния, и на съвършения стадий, това е дана – да даваме дарения. Защо? Защото човешкият живот започва със споделяне. Казват, че разликата между малката животинка и малкото човече е, че човешкото дете е готово да споделя храната си. Малките животинки не си споделят храната. Не съм пробвал лично, но казват, че е така. Е, понякога виждам възрастни хора, които не са готови да споделят храната си. При все това, човечността започва със споделяне на онова, което имаш. Да даряваш, да даваш, да служиш – отново това настроение на служене – означава да споделяш каквото имаш. Затова трябва да събираме – за да можем да споделяме. Можете да трупате материални активи, а можете да събирате и духовни съкровища. И се казва, че като давате, ще ви бъде дадено.
И така, първото беше ягя, жертвата; второто беше дана, да споделяте каквото имате; а третото е тапаха, аскетизъм или отреченост. Това не звучи примамливо. Ние имаме манталитета да се наслаждаваме: „Отреченост ли? Та сега сме в Кали Юга, отреченията не са за тази епоха.“ Тази дума „отречение“ никак не звучи добре. Но оригиналната санскритска дума е много интересна: тапаха означава „топлина“. Духовна сила, енергия. Всъщност, когато Брахма започнал да сътворява вселената – което е доста голяма задача – той получил инструкция: чул една мантра и тази мантра била тапаха – „практикувай отречение“. Той започнал да практикува аскеза и по този начин генерирал енергията, необходима да сътвори целия свят. Така че тапаха е абсолютно позитивен термин, понеже означава да генерирате духовна сила. Когато чувствате застой в духовната си практика или в живота си, препоръчително е да поемете тапас, отречение. Това е начинът да освободите повече енергия. Чрез тези аскетични практики можете да постигнете високо ниво на енергия. И така тези три практики: ягя, жертвата; дана, споделянето; и тапаха, отречението, трябва винаги да бъдат практикувани – и в началото, и в средата, и в края на духовния път.
И знаете, ние четем в Пураните как древните риши-муни са извършвали своите отречения: стоели са на един крак с вдигнати към небето ръце в продължение на 400 000 години. Но това е процес стъпка по стъпка, те малко по малко намалявали телесните си нужди и апетита си: най-напред спирали да приемат твърда храна; след това се отричали да пият вода; в крайна сметка се хранели само с по няколко сухи листа от дърветата веднъж седмично; и накрая се отказвали да дишат. Това е тапас. Без съмнение, ние не можем да го направим днес. Без храна можете да преживеете, да речем, два месеца. Без вода – няколко дни. А без въздух? 3 минути. Виждате ли, и въпреки това ние не отделяме внимание на дишането си.
И така, тапаха означава да генерирате повече енергия. А каква е нашата тапас? Да направим нещо дребно, което ни е мъничко трудно. Ако харесвате нещо – откажете се от него. Намалете нещо, което обичате да правите. Намалете яденето, например. Бъдете сериозни. Направете нещичко, което ви е малко трудно, за което трябва да се самоконтролирате, малко да се принудите, но да е нещо, което е постижимо и което можете да поддържате. Такъв вид тапас – нещо мъничко като практика – всички можем да направим. Това ще ви помогне. Или пък направете своя практика някакъв позитивен ангажимент – това е дори още по-добре. Кажете си: „В продължение на година нито веднъж няма да пропусна да медитирам“. Или: „Всяка неделя ще идвам на програма и ще поднасям свещ“. Нещо, за което заявявате: „Ще правя това като приношение, ще го правя като себеконтрол, за да мога да си помогна и за да служа“ – това е изпълнимо. Жертва, споделяне и себеконтрол.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 18.3