Sharanagati

“От жертвоприношенията жертвата, извършена в съответствие с напътствията в писанията, като дълг, от някой, който не желае награда, е с природата на доброто. Понякога жертвите и ритуалите се извършват за издигане в небесното царство или заради някаква материална облага в този свят. За подобни жертвоприношения или ритуални изпълнения се счита, че са с природата на страстта. А всяка жертва, извършвана без зачитане на напътствията в писанията, без раздаване на прасадам [духовна храна], без възпяване на ведически химни и възнаграждение за свещениците, и без вяра се счита, че е в гуната на невежеството.”[1]

Жертвата също се влияе от различните качества на природата. Ако сте под влиянието на светлината, саттва, тогава следвате наставленията на писанията, ала за беда, за да постигнете това, се налага да изучавате шастрите. Поредната жертва! Трябва да посветите времето и вниманието си на учене. Това се нарича свадхяя-ягя – да изучаваш писанията, свадхяя-ягя. И то не е само изучаване, а по-скоро като повторение, като възпяване, като прославяне на писанията. Сва-адхи – самопроявяване на писанията – това значи, че докато мантрувате, вибрацията ще се прояви сама. Свадхяя-ягя означава, че докато повтаряте, докато пеете шлоките, ще усетите тези вълни на вибрация.

Така че преди всичко учете! И действайте от чувство за дълг. А какво означава истински дълг – когато правиш нещо без желание за възнаграждение. Това означава да си безкористен.

Тези са качествата на саттвичната жертва – да следвате инструкциите, да сте безкористни и да сте шастрични.

Но жертва, извършена заради някаква материална облага, или от гордост – това е проявлението на страстта. Мантрата на страстната жертва е: „За мен!” Можем ли да направим нещо без някакво материално или финансово възнаграждение? Много трудно. Много е лесно да се насърчават хората с пари. Ако ви дават по-висока заплата, тичате. Ако направите курс: “Как да работим повече и по-добре за по-малко пари”- кой ще се запише?

Веднъж давахме лекция. В голямата зала имаше бизнес семинар – имаше стотици хора, които се аплодираха едни други: “Златен юбилей за постигането на такова и такова ниво на разпространение, на изкарване на пари и т.н.” А в една мъничка стая имаше лекция върху “Бхагавад Гита”: как да бъдеш безкористен. Присъстваха едва неколцина човека. Но някои от тях станаха ваишнави.

Друг път срещнах един младеж, пак на лекция, и забелязах, че той слуша с пълно внимание. Затова след лекцията се приближих към него и го попитах: “Кой си, как си?” Той слушаше много внимателно, а аз му говорех, необичайно за мен, час и половина; и когато някак споменах, че трябва да сме смирени, въпреки че той стоеше от час и половина, вложил пълното си внимание и смирение, щом чу „смирение”, каза: “Да, трябва да се науча как да бъда смирен.” Тогава си помислих: “Този е бхакта.” И така и стана.

Така че по определено отношение, по определени знаци можете да разберете какво се случва. Болшинството от хората се ръководи от себични амбиции. Ала за онези, които са докоснати от такива идеи като да бъдеш смирен или безкористен, това е много добър признак, че могат да развият и повече.

И така, онези, които правят жертви от горделивост или поради някаква амбиция, са наречени страстни. Тази безкористност е спомената и в Библията: лявата ти ръка да не знае какво върши дясната. Каквото сте дали, просто го забравете! Намаха.

И “А всяка жертва, извършвана без зачитане на напътствията в писанията, без раздаване на прасадам [духовна храна], без възпяване на ведически химни и възнаграждение за свещениците, и без вяра се счита, че е в гуната на невежеството.”[2]

И така, ако обобщим различните качества – ако вървите против традицията и ако нямате вяра, това е невежество.