Sharanagati

„Бхагавад Гита” не е популярна. Защото тя не подкрепя съвременната пропаганда: „Наслаждавай се на живота, прави каквото ти се иска, всичко е позволено, всичко теб чака…” Уви, този западен стил на живот дори не е наясно как да се наслаждава на живота. Коя е най-скъпата подправка? Шафранът. Защото се събира от цветчета, които са много мънички – от техния тичинков прашец. Той е по-скъп от злато. Представете си, в такава малка тичинка има съвсем малко количество етерично масло. Въпреки това маслото от тези миниатюрни цветчета се пресова. И махараджите в Индия обикновено са го използвали за масажно масло.

Така че какво знае западната култура за насладите на живота, след като махараджите са помазвали тялото си с масло от шафран?! Просто си помислете! Ние си нямаме и понятие от наслаждение на живота. Какво да говорим за наслаждение на трансцедентални удоволствия! Защото какво се случва в този свят? Всички тичат след някакви наслади. Това е естествено желание на душата, понеже тя е сат-чит-ананда, така че ананда присъства, но поради ограниченията на илюзията е непроявена. Затова ние търсим това щастие. Единственият проблем е, че го търсим на погрешно място.

Защото искаме непосредствен резултат. Когато езикът ви е гладен, искате да му дадете някаква храна и се задоволявате начаса. Или когато искате да видите нещо красиво, оглеждате се, търсите и си мислите: о, това е хармонично, това е хубаво. Естествено хората имат и други сетива, от които се опитват да извличат удоволствие.

Но обичайно каквото и да получим от този досег със сетивата – имам предвид сетивните органи и обекти – е мимолетно, ефимерно, идва и си отива, въпреки че желанието, жаждата си остават в душата. Това се нарича „тришна” – тази жажда, жаждата за живот, жаждата за съществуване. Променете една буква – Кришна – и жаждата ви ще бъде удовлетворена. Докато не направим тази замяна на буквите, жаждата ще остава у нас.