Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

В беда сме, ако се налага да цитираме Упанишадите, нали? Колко стиха от Упанишадите можете да цитирате? Съвсем малко. Затова мъдреците също са се опитали да намерят някои съществени теми от Упанишадите, някои основни истини. Те са наречени маха-вакяс, или „Великите сентенции на Упанишадите”.

Обаче мисля, че сме в мъничък проблем ако трябва да цитираме и от „Гита”. Колко стихове от „Гита” можем да цитираме? Казва се, че ако някой рецитира всичките 700 стиха от „Гита”, той с лекота постига съвършенство. Ако не можете да цитирате всичките 700 – което е възможно да се случи – стига да рецитирате една глава от „Гита” и можете да постигнете съвършенство. В случай, че не можете да рецитирате цяла глава, кажете един стих – това е достатъчно за съвършенство. Но не можете ли да кажете дори един стих, и половин стих стига. Така че, виждате, все още имаме някакъв шанс! Поне половин стих трябва да запомним и да гравираме в сърцето си.

И накрая, какво да кажем за „Веданта Сутра”? Тя е толкова суха, толкова теоретична и трудна – като някакъв код сама по себе си. Без обяснения е много трудно да бъде разбрана.

При все това, можем да кажем, че есенцията на Упанишадите може да бъде обобщена в един стих. Пурнам адам пурнам идам – Онова е съвършено и цялостно (божественото). И това е съвършено и цялостно (материалното проявление, а също и индивидите). И няма значение колко цялостни единици вземаш, извличаш от най-висшия източник, всички тези различни части ще бъдат пълни и цялостни сами по себе си, без това да намалява съвършенството на изначалния извор. Пурнам адам пурнам идам/ пурнат пурнам удачяте/ пурнася пурнам адая/ пурнам ева авашишяте.[1] Няма значение колко енергия извира от този най-висш източни, Неговата пълна цялост не се накърнява.

Виждате, това е доста теоретично. А как да обобщим „Веданта Сутра”?  Петстотин петдесет и пет сутри. Нека вземем първата от тях. Първата сутра гласи: атхато брахма джигяса – “Сега, след като си се родил като човек, трябва да потърсиш Брахман, душата.”. А каква е последната сутра? Последната сутра казва: “Онези, които са постигнали, никога няма да се върнат, никога няма да се върнат.” Защо два пъти? Защото това е подчертаване, тъй като фактът е много важен. То е досущ като покана: елате, медитирайте!

Но между тези две сухи системи на философията и логиката в средата се намира и третата, която е самата „Гита”. Тя е Божествена Песен. Не е някакво тайно учение, не е някаква логическа аргументация – това е песен, а песен означава красота. Още от самото начало нашата традиция се основава на красотата. Бхакти означава естетичен подход към върховния. Затова едно от основните писания е дадено под формата на песен, песента на Бога.

При все това, всички тези различни източници са свързани помежду си. Самата „Гита” също е наречена Упанишад, казват ѝ „Гитопанишад”. Защото по някакъв начин в този разговор между Кришна и Арджуна, който сам по себе си е естетичен, се разкриват и по-дълбоките истини и откровения. „Гита спада също и към сутрите, към „Веданта Сутра” като съвсем логически обоснована система. И така, виждате, едното се съотнася към другото, едното подкрепя другото, защото ако искаме да разберем заключенията, трябва да учим. А сутра означава „нишка”. Ако държим нишката, можем да стигнем целта. Сутрата е като кондензираната същина на дадена традиция, кондензираната есенция на духовната наука. И тук Веданта означава “краят на Ведите, каймакът на Ведите”.

(следва продължение)

[1] “Ишопанишад”, възвание