Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Следващото качество е себеконтрол. “О Боже мой, себеконтрол! Това е толкова трудно! Аз не съм официален бхакта. Не съм бхакта от ашрама. Аз съм рага-марга[1] пък и Кришна се намира в сърцето на всекиго, така че защо е нужно да бъдем толкова стриктни? Дори Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Даже и мъдрецът постъпва според собствената си природа.” Каква е причината да бягаме от тази природа, да потискаме тази природа? Това е шастрично! Не искам да потискам тази природа, искам да се наслаждавам на живота! Ах, себеконтрол!”

Всъщност, аз се възхищавам на семейните бхакти. Защото онова, което им е било невъзможно като брахмачари или брахмачарини, те с радост го правят когато са бащи и майки. Случва се толкова естествено! Ако попитам някой брахмачари: “Можеш ли да останеш буден през цялата нощ?” той ще рече: “Не! Това е невъзможно! Чака ме толкова много служене утре. Пък и Махапрабху е казал на Санатана Госвами: “Трябва да се грижиш за тялото си, то не ти принадлежи,” така че трябва да се грижа за тялото си, искам да спя.” Но когато детето ви е болно, вие по естествен начин сте готови да се откажете от съня си. И най-слабата кашлица от бебешката стая ви кара да застанете нащрек.

Веднъж наблюдавах: седяхме на долния етаж и приемахме прасадам, а бебето беше на горния етаж. Разговаряхме, беседвахме и изведнъж видях майката да скача и да хуква. Аз не бях чул нищо, макар също да имам уши. А тя каза: „О! Тя плаче!” Толкова беше чувствителна към лекичък плач. Обаче когато като брахмачарини те служеха в храма, трябва да стреляш с топ и пак не могат да излязат от спалните си чували. Онова, което е много трудно за вас като независими личности, по естествен начин го вършите, когато сте в грихастха-ашрама.

И така, аз смятам, че семейният живот е голяма тапася, голямо отречение, защото трябва да се научите как да сте несебични. Трябва да служите на децата си, трябва да служите на партньора си. Един брахмачари може да избяга във всеки момент; един съпруг не може да избяга. Нали?

Яшода: Той може, но майката не може.

Тиртха Махарадж: Да! Така че това е отречение и за двете страни. Нека попитаме децата дали е отречение и за тях? Това би означавало, че много зле си изпълнявате задълженията. За децата домът би следвало да е рай. Към тях трябва да се отнасяте като към гопи и гопали, минимум.

Толкова за отречението. Вие сте героите на ваишнавския живот, ако влезете в грихастха-ашрам. А освен това накрая ще трябва и да се отречете от него. Така че сте големи смелчаци, скъпи мои!

А междувременно каква е заетостта ви? Да правите жертви. Добре е да се извършва жертоприношение в ашрама, само през уикендите. Ала в семейството – всеки ден, по двадесет и четири часа. Трябва да извършваме своята жертва цялостно, пълно. Защото Кришна не се удовлетворява с някакви специални събития, като едно Джанмащами на година. Той се нуждае от постоянното ви внимание. Затова можем да кажем, че грихастха-ашрам е много добра тренировъчна система. И тези, които са много добри брахмачари и брахмачарини, най-вероятно ще бъдат и отговорни съпрузи, майки и бащи. А тези, които са били много добри родители, най-вероятно ще бъдат и много добри отреченици.

Какво било предпочитанието на Бхактивинод Тхакур измежду различните ашрами? Кой от тях той ценял най-много? Той възхвалявал грихастха-ашрам. Трябва да знаете това! Когато и да се случи да съм строг с вас, вие имате извинение: “Но Бхактивинод Тхакур също е възхвалявал грихастха-ашрам.” Какъв бил неговият капацитет? Единадесет деца. Ако имате единадесет деца, тогава сте изцяло упълномощени да възхвалявате грихастха-ашрам. Обаче един от неговите синове бил Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. А какво било неговото предпочитание? До живот брахмачари. Не знам какво е било предпочитанието му, но той е имал множество брахмачари и санняс ученици. Разбира се, също и грихастхи.

(продължава следващия понеделник)

[1] Следващ спонтанния път