Sharanagati

(продължава от предишния понеделник) 

“За да практикува йога, човек трябва да иде на уединено място, да постели на земята трева куша, а след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Седалката не трябва да е нито твърде висока, нито твърде ниска и трябва да се намира на свято място. Сетне йоги трябва много стабилно да седне на нея и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, овладявайки ума, сетивата и дейностите си и съсредоточавайки ума в една точка.”[1]

Тъй като тези класически изисквания са доста трудни за изпълнение и постигане в един голям град, затова има някои други методи за овладяване на сетивата, на ума и мислите. Именно по тази причина в „Брихан Нарадия Пурана” се казва, че в Кали Юга, настоящата епоха, когато хората като цяло са с кратък живот, тромави са в духовното осъзнаване и винаги са притеснявани от разни тревоги, най-добрият метод за духовна реализация е възпяването на святото име на Бога. Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева хастй ева гатир анятха – “В тази епоха на кавги и лицемерие единственото средство за избавление е възпяването на святото име на Бога. Няма друг начин. Няма друг начин. Няма друг начин.” Защо е повторено три пъти? Защото е важно. Ако чуете само веднъж, забравяте. Ако чуете два пъти, забравяте. Ако чуете три пъти, ще забравите посланието, но ще помните: “Ох! Имаше нещо, но какво беше …?” Не е ли така? Такива сме, толкова сме глупави. Затова се казва, че в Кали Юга хората са малко тъповати в разбирането, бавни в реализацията. Само си представете колко търпелив е нашият Бог! Изтърпява всичките ни глупости. Поне мъничко търпение, мъничко толерантност трябва и ние да отразим. Понякога спрямо себе си, по-често към другите. Това е много важно.

Затова този начин да се доближим до Бога като извикваме имената му е толкова директен. И Махапрабху казва: няма строги и задължителни правила по отношение на мантруването. Ако си паднал, знаеш кой е пътят нагоре. Ако наистина си в беда, знаеш как да се молиш. Докато животът ни върви добре, ние лесно забравяме. Ала когато сме в неволя, знаем: “О, мой Господи, моля те, помогни ми!” – това е естествено възклицание.

Веднъж група младежи разговаряли. Някои от тях обсъждали някакви божествени теми – за Бог, вяра, религия – а един друг приятел, слушайки разговора им, възкликнал: “Боже мой, вие вярвате в Господ?!” Така че каква била естествената реакция – “О, Боже мой!” А какъв бил интелектуалният въпрос – “Нима вярвате в Господ?!” От това можем да разберем, че в сърцето си дори атеистът е предан поклонник. Защото какъв е основният лозунг на атеиста? “Бог не съществува.” Първо те казват: „Бог…”, и чак след това „…не съществува”. Значи, за да се изразят им се налага да провъзгласят онова, което искат да изобличат.

В сърцето си всяко човешко същество – и всяко живо същество – принадлежи на Бог. Това означава, че потенциално всеки е ваишнава, принадлежащ на Вишну, който е Богът на живота, на поддържането, на закрилата. Затова ние трябва да имаме такова виждане: “О, ето един потенциален ваишнава!”

Въпрос: Веднъж чухме, че чрез медитация можем да придобием повече интелектуални способности или сили. Бихте ли коментирали това?

Тиртха Махарадж: Какво означава медитация? Да се въздържаме от негативни дейности и да сме свързани с Върховния. Затова трябва да седим на асан – за да контролираме ума, сетивата и дейностите и да пречистим сърцето. Ако сърцето е чисто, ако дейностите са чисти, тогава мозъкът и интелектът също ще бъдат чисти, съзнанието ще бъде чисто.

Кришна казва: Тези, които не са съсредоточени, чието внимание е разпиляно, не могат да постигнат целта. Ако премахнете пречките, изкривяванията и заблудите от своето съзнание, то ще функционира по-добре. Просто като елиминирате негативното, по автоматичен начин позитивното ще набере повече мощ.

Така че не че добиваме повече интелект, а намаляваме пропорцията, посветена на погрешното и по такъв начин увеличаваме положителното. Е, не казвам, че няма да станете по-умни. Това е възможно.

[1]  „Бхагавад Гита” 6.11-12