Sharanagati

Въпрос на Лилаватар: Как можем да съчетаем материалните си задължения с духовната си отдаденост?

Тиртха Махарадж: Трета Глава на „Гита” засяга тази тема. Това е изкуството на действието. А в случай, че не откриете напълно удовлетворителен отговор в Трета Глава, тогава следва да изучавате Пета Глава, защото тя касае съвършенството на действието в преданост. Така че трябва да разбираме настроението на действията и методите на действията, а също трябва да навлезем и в мистерията на действията.

Най-общо можем да кажем, че трябва да действаме, но не бива да сме привързани към плодовете. Това е като основен принцип в духовните дела: действай, но не се привързвай. Като духовно практикуващи трябва да се справяме още по-добре и от преди, но не трябва да се привързваме.

Иначе Кришна казва: “Предложи Ми всичко, което имаш, което притежаваш, което желаеш, което жертваш, което придобиваш – давай всичко на Мен. Винаги мисли за Мен, поднасяй ми дандаватите си, обожавай Ме.” След това на други места Той казва: “Ако имаш това такова дълбоко настроение на свързаност и посветеност, и ако извършваш ежедневните си дейности без никога да Ме забравяш, ако си осъзнат за Мен вършейки ежедневните си дела, тогава това е съвършенство.“ Затова трябва да се обучаваме да бъдем свързани и да имаме правилното виждане.

И може би не виждате Кришна като синя фигура пред себе си, обаче не забравяйте, когато един от учениците на Шрила Прабхупад му казал: “О, Прабхупад, докато мантрувам, виждам една синя мъгла около мен,” Прабхупад му отвърнал: “Продължавай да мантруваш, скоро ще изчезне!” Така че ние не тичаме след подобни видения, постижения или каквото и да било. Обаче трябва да имаме правилото виждане, такова пречистено виждане, че Бог да е неспособен да се скрие от очите ни. И ако вие желаете да сте свързани толкова дълбоко и толкова интензивно, тогава как би могъл Той да изчезне от погледа ви?

Били ли сте влюбени? О, извинете, това е много интимен въпрос. Когато сме влюбени, виждаме само един човек. А дори и да видите друг, ще си спомните него. Това е истинска любов – когато забравиш себе си, когато забравиш другите и виждаш само един.

Разбирате какво искам да кажа. Когато сте до такава степен насочени към божествеността, тогава Той никога не може да се скрие. Но за да сме свързани трябва да бъдем много силни и много решителни в своите практики. Ти също си учител по йога, нали? Е, един йога учител казал на учениците си: “Щом не забравяте да ядете и да спите, как можете да забравите за асаните си?” Ако мисълта за Върховния Бог стане за вас естествения ви дъх и когато туптенето на сърцето ви казва: “Ра-дха Ра-дха Ра-дха” как бихте могли да забравите това? Невъзможно е! Където и да идете, каквото и да правите, няма значение – ако сте свързани, свързани сте.

Това не е евтино нещо. Можем да го казваме, можем да го повтаряме, но действително да го притежаваш – това е нещо различно. “Ра-дха Ра-дха…” Йогите казват само „Со хам”. Това е всичко, което казват. Което също е много висше, ала нашите сърца бият: “Ра-дха Ра-дха”. Някои сърца бият: “Криш-на Криш-на”. Трети тип сърца казват: “Гоу-ра Гоу-ра.” Или пък „гу-ру?

И така, трябва да приложим правилния метод, за да пречистим съзнанието си, да фокусираме вниманието си, да достигнем до едно осъзнато ниво. А това можем да го постигнем като отдадем двете си притежания – живота си и любовта си.