Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

Въпрос на Арадхана:  Как можем да постигнем истинската си самоличност?

Свами Тиртха: Много добър въпрос. Всъщност има два начина. Единият е нивритти, а другият правритти. Единият е изключване, а другият утвърждаване. Ако искаме да намерим себе си, трябва да изследваме какво не сме. Аз тялото ли съм? Да, донякъде, но в крайна сметка не съм. Обусловен съм от тялото, не съм избавен от главоболие, но не съм в пълна степен това тяло. Аз умът ли съм? Мисли, воля, чувства – всички те са много важни за нас. И са много по-фини от тялото, но въпреки това ми се струва, че аз съм нещо повече, нещо по-различно. Да, аз съм умът, но и нещо повече, нещо друго. И така: не съм тялото, не съм и умът. Тогава да не би да съм моята културна идентичност? Имам такива и такива научни степени и дипломи, завършил съм еди какво си. Но нима това сте вие? То също е част от вас, но вие сте повече, не сте това. Тогава може би съм моят пол – първи, втори, трети и т.н.? Да, вие сте мъж, или пък жена, а в наши дни може да имате и много други различни идентификации. Но не сте това, отново не сте това. Донякъде да, но в крайна сметка не сте това. И така, не съм тялото, не съм умът, не съм културната си идентичност. Не съм това, не съм онова.

Как се нарича този метод? Не това, не онова – нети-нети. То е точно като че белите лук. Взимате лука в ръце – сега ще откриваме себе си. Махате външните люспи, понеже те не са самият лук. Безполезни са, така че с лекота ги отстранявате. Тогава достигате до плътния слой. Първият слой е много плътен. Махате го: „О, не, това е твърде грубо, твърде плътно; ще го отстраня.” И така, отстранявате грубото тяло, отстранявате ума и продължавате нататък да белите своя лук. Колкото по-навътре навлизате, толкова по-нежни и фини стават слоевете. Накрая, след като сте отстранили всички пластове, достигате до сърцевината. И може да си речете: „Ето сега намерих същината на лука.” Но продължете да белите – какво ще се случи? Отстранявате и сърцевината, в крайна сметка сте обелили всичко и не остава нищо! Не е ли така? Не се ли случва така – ако отстраните всичко, накрая не остава нищо. По същия начин, ако отстраните всичко от своята идентичност: „Не съм това, не съм и това, не съм и онова, нети-нети…”, накрая какво ще намерите? Съжалявам, но там няма нищо! „Къде съм аз? Изгубих се!” Защото винаги може да кажете: „В края на краищата аз не съм това! Нима съм разбирането, което имам за себе си? Не съм! Или съм това, което усещам? Не съм сигурен!” Така че това е много сложен проблем. Затова методът на изключването е рискован. Без съмнение, той ни помага да отстраним грубите, плътните покривала. Но когато сте обелили всички слоеве, какво ви остава?

Баладев: Само сълзите.

Свами Тиртха: Но нещичко остава. Миризмата по пръстите ви остава. Това означава, че есенцията, същината е на различно ниво. Тя е нещо, което не можете да махнете. Толкова е фина, че не можете да я отстраните. По същия начин, ако се опитваме да отстраним различните външни слоеве от себе си, разбира се можем да се избавим от много неща. И най-сетне би трябвало да достигнем до онова ниво, което не можем да отстраним. Което е толкова фино, че винаги си е там. Това е атман – същината.

Този процес на изключване е мъчителен. Понякога е плашещ, друг път се чувствате изгубени. Така че той действително е само за решителни аскети, които са готови да се подложат на такъв краен самоанализ.

Другият метод е утвърдителният. Тогава не отстраняваме фалшивите или неистинските слоеве на съществуването, а развиваме положителната си страна, култивираме позитивната си идентичност. Това също ще ни помогне да се отървем от външните пластове и накрая да застанем лице в лице със себе си. Несъмнено то също е много дълбок и понякога болезнен процес. Въпреки всичко методът, който прилагаме е малко по-мек, по-позитивен.

Така че има различни начини за постигане на подобен тип реализации. И всъщност, ако можем да прилагаме съвършено метода на дхарма, той би трябвало да ни донесе осъществяване. Затова Бхактивинод Тхакур казва: грихе тако ване тако сада хари боло дако – „Независимо дали си грихастха в семейство или си аскет в гората – няма значение, просто повтаряй светите имена на Бога и всичко ще си дойде на мястото.”

Така че за нас методът, наследен от нашите учители и от Махапрабху е възпяването на светите имена. Това е нашият мистичен път. Това е начинът да се срещнем със себе си и с нашата възлюбена Божествена Двойка. Както говорихме вчера – да уловим съзнателната си самоличност и да я посветим в служене.

 



Leave a Reply