Sharanagati

Бхагаха: Мислех да питам дали Кришна знае от самото начало какъв ще е нашият избор за в бъдеще?

Тиртха Махарадж: Да.

Бхагаха: Значи Той знае дали ще се отдадем или не?

Тиртха Махарадж: Не само знае, защото знаенето е твърде посредствено ниво. Той чака вашето отдаване. Кришна не е знаещ Бог, Той е емоционален Бог. Той плаче за вас! Ако Кришна беше просто един теоретичен, разсъдлив Бог, чит, Той би казал: “Както избереш; ако не искаш, няма да дойдеш. Давам ти свободата да не дойдеш.” Обаче Кришна не е такъв! Той казва: “Моля те, ела, Аз страдам без теб.” Нима можете да се опълчите срещу това въз основа на свободната си воля? Не можем! Идваме тичешком и продаваме душата си: “Ето я, вземи я!” Коя е привличащата сила на Кришна? Това са чувствата. Той не е безчувствен: “Е, щом искаш да страдаш, страдай си!” Обикновено ние, човешките същества, плачем за Бог. Ала от раса литературата разбираме, че Кришна плаче за живите същества. Това е специалното, уникалното качество на Бхакти – че ние тичаме след Кришна, а Кришна тича след нас. Всеки губи своята свободна воля. Колко пъти Кришна или Чайтаня Махапрабху казват: “Аз не съм свободен, Аз съм ваш слуга, каквото Ми кажете да направя, ще го направя.” Кришна казва в „Гита”: “Аз не съм независим, Аз завися от Своите слуги.” Махапрабху казва: “Моля ви, пуснете Ме, дайте ми разрешение да замина, защото Аз не съм независим.” В това е красотата на емоционалната връзка – че губим лъжливата си независимост. При това с радост се отърваваме от нея! “Да! Аз Ти принадлежа!”

Така че аз смятам, че свободната воля не е просто теоретичен въпрос. Свободният избор и свободната воля също трябва да бъдат пожертвани за Кришна. Кришна е напълно свободен. Той е абсолютно свободен да прави каквото си иска. А джива, духовната душа, е като някой съвсем мъничък Кришна. Какъвто бащата, такъв и синът; Той притежава свобода, вие също притежавате свобода. Обаче Неговата свобода е безгранична и абсолютна, докато нашата свобода е ограничена и малко или повече илюзорна. Илюзорна е, защото в крайна сметка Кришна ви очаква. Той не иска да ви остави да вкусите лошия опит.

Точката, откъдето поема джива, е татастха-шакти. Това е неутрална позиция, там нищо не е проявено, единствено някакво основно ниво на съществуване. Ние съществуваме, нищо повече. Ала от тази неутрална позиция една специална енергия ни изритва – за да прекрати неутралитета, да постави началото на движението, да започне живота, за да се придобие най-добрата опитност. Дживите могат да тръгнат в две посоки. Някои от тях директно са поканени в самата духовна сфера. Други са захвърлени, изритани в материалната сфера. Бихме могли да кажем, че това е жестоко. Обаче не е, то е за наше добро. И всъщност се казва, че Радхарани е тази, която слага край на неутралната позиция и ни изритва, за да предприемем това пътуване из материалната сфера и да се завърнем бързо. Така че изритването от неутралната екзистенциална позиция е огромна доза милост. Въпреки че се налага да преживеем толкова много горчилка тук, в материалната сфера, това все пак е по божествена милост. “Върнете се при Мен! Осъзнайте сами, че мястото ви не е там, мястото ви е при Мен!” Кришна ще ви отнеме всички лъжовни разбирания. Той иска вас, а не свободния ви избор.

Така че от тази гледна точка аз считам свободната воля за твърде илюзорна. Съгласни ли сте, поне донякъде? Това е много добър въпрос и много добра тема за медитация. Но всъщност цялата ведическа и индийска визия е, че всеки ще постигне избавление. Никой не е изключен от спасението. Това е една много великодушна философия. Преживявайки лошата опитност, ние просто пътуваме; ала веднага, щом пожелаем, получаваме шанс.

И така, нека използваме свободната си воля, за да служим на Бога, да радваме бхактите и да прегърнем раса.