Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Във вселената на практика съществуват само три категории. Първата сме самите ние. Трябва да започнем от себе си, да доловим собственото си съществуване. Това е донякъде егоистично, ала при все това е стартовата точка, от която можем да започнем да търсим съвършенство. Ако опознаем себе си и се огледаме наоколо си, ще видим света навън – това е втората категория, проявената реалност около нас. И така, представете си един триъгълник. Единият връх на триъгълника сте вие; другият връх е светът. На практика ние се намираме на базисно ниво. Третият връх на този триъгълник – това е Върховният. Ние, светът и Всевишният – това е триъгълникът на съществуването. Всъщност ние се стремим да измерим ъглите, връзките, взаимозависимостите между тези върхове на екзистенциалния триъгълник.

Най-напред започваме да търсим себе си. Трябва да познаем себе си, за да открием и мястото си в цялата картина. После трябва да се сдобием с някаква информация за света около нас. Съществува ли връзка между нас и света? Съществува. В каква посока? Ние ли влияем на света или светът ни влияе? Двупосочно е. Да вземем друга страна на триъгълника – човешките същества и Бога, Върховния. Има ли връзка между двете? Да; а каква е посоката? Ние ли Му въздействаме или Той на нас? Тази връзка също е двупосочна. Защото той е направил първата стъпка чрез сътворението, а ние можем да отвърнем, например можем да Му поднесем своите мантри и медитации. Така че връзка има и тя е двустранна. А какво да кажем за третата страна на триъгълника – Бог и творението? Съществува ли връзка? Разбира се, че съществува връзка. Каква  е посоката? Връзката между Върховния и света е еднопосочна. Той въздейства върху света, ала светът не хвърля дори сянка върху Него. И така, ако разберем, че всичко съществуващо във вселената може да бъде измерено чрез тези три категории – душите (индивидуалните живи същества), обективния свят и Върховния –тогава имаме пълната картина.

За да разберем по-добре тази картина, трябва да приложим интелигентността си. Целта е йога – да бъдем свързани с Върховния, с Бог Кришна – но трябва да научим, да изследваме как да го осъществим.

Есенцията на човешките същества е тяхното съзнание. Една част от тялото ни, за която полагаме големи грижи, е главата. Считаме, че е много важна, и тя без съмнение е важна. Има една друга част от тялото, която може би е малко по-ценна и това е сърцето. А целта на йога е да се свърже сърцето с ума, да се обединят знанието и чувствата, и да се ползват предимствата и на двете. В крайна сметка трябва да използваме интелигентността си, за да разберем кой е нашият истински дом, какво е настоящето ни положение и какъв е методът, който трябва да приложим. А сърцето си трябва да използваме, за да доловим целта и да съберем силите и вдъхновението, с които да поемем към нея.

 



Leave a Reply