Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

Голяма чест е да бъда тук с вас. Идвайки насам се чувствам като че идвам във втория си дом. Днес бих искал да поговорим малко за времето. Времето, което е много значим фактор. Ние си мислим, че времето отминава, а времето се смее и казва: хората отминават. Кой е по-силен – вие или времето? Обикновено времето е по-силно от човека. Има възможност да надмогнем ограниченията на времето – стига да знаем тайната. А знаете, ние всички обичаме тайни. Веднъж организирахме серия лекции под заглавие „Тайните учения“. Дойдоха два пъти повече хора от обичайно. Защото всеки търси тайните.
И така, каква е тайната на времето? Как да управляваме периодите в живота си? Това не е лесен въпрос. Но ако се обърнем към древното божествено познание и откровение, оттам получаваме много задълбочена и значима информация по темата.
Нека започнем с малко теория относно времето. В „Бхагавад Гита“ се казва, че времето е божествена енергия. В един смисъл можем да кажем, че то е самият Господ в един много специален облик, много специална енергия. Кришна казва: „Аз съм времето, унищожителят на световете”[1]. Това е един доста плашещ аспект на времето, което слага край на всичко. Именно затова долавяме, че времето е ограничение. Обикновено това е начинът, по който възприемаме времето – опитваме се да догонваме отминаващото време и обичайно сме толкова заети, че времето не ни стига за нищо. Казват, че времето се забързва. Не знам какъв е вашият опит, но веднъж един предан каза на един духовен учител: „О, ние напълно осъзнаваме, че ти работиш за нашето добро по 28 часа на ден”. И тогава учителят отвърна: „Сега разбирам защо съм толкова уморен. Щом трябва да работя по 28 часа на ден за вас, това си е тежка работа”. Така че времето като ограничение съществува. Това е една от характеристиките на тази енергия, която е божествена енергия. И обикновено това е плашещата страна на времето.
От друга страна, времето се споменава и на друго място в „Гита“: „Аз съществувам като вечното време, безкрайно и неизмеримо”[2]. Какво различно отношение! Тогава времето не ви отнема, не ви ограбва живота ви, а предоставя измерение, в което можете да изразявате себе си и да преживявате своя живот. И чувствам, че духовни практикуващи като нас, трябва да развием такъв тип отношение към времето – да приемаме времето като възможност, а не като нещо, което ще изгубим.
И така, за материално мислещите хора времето съществува като ограничение. Но за мислещите по духовен начин хора, времето съществува като вечност. Разбира се, обичайно ние виждаме живота като пълен със страдания. И човек може да си рече: „Този ограничен живот е толкова горчив, че не ми е нужен вечен живот. Ако и той ще е същата горчилка, не ми е нужен.” Затова внимавайте! Недейте да проектирате своя днешен ден във вечността.
Но времето е божествена енергия. Трябва да се отнасяме добре с него, да го оползотворяваме добре. Казват, че в настоящата епоха, на човека е дадено да живее по сто години. Ние обикновено не живеем толкова дълго, ала това е периодът, който може да бъде доживян – сто години. При все това, въпросът не е колко години можеш да натрупаш, а какво е качеството на живота ти. Можеш да изживееш един дълъг живот лишен от смисъл. А може животът ти да е кратък, но ако е наситен и смислен, тогава е успешен. Така че признак на духовния практикуващ е, че използва времето си правилно. Понеже, уви, обичайно не можем да променим хода на времето. Казват, че човек може да постигне такава сила, че да спре времето. Аз мисля, че долавяме това дори без никакви мистични сили, когато, да речем, чакаме в болницата за операция – времето застива, то спира да се движи. Възприятието на времето е нещо съвсем субективно. Друг път, когато седим тук в йога студиото, цяла една вечер отлита като две минути. Така че възприятието на времето е нещо много важно, но въпреки това не бива да си губим времето.
Знаете ли, веднъж трябваше да изнеса беседа за времето. Обичайно се стремя да съм точен; особено когато човек ще е лектор, налага се да е там навреме. Обаче този път осъзнах, че ще закъснея с половин час. Но публиката беше много любезна, всички чакаха търпеливо. Затова се възползвах от възможността да ги възхваля и им казах: „Виждате ли, днес ви демонстрирах какво е времето.”
Но не искам да ви отнемам времето, тъй като сте дошли за духовно преживяване. Това са просто някои мисли, с които да започнем разговора за времето, за възприемането на времето. Както ви казах, има тайна как да се преодолеят ограниченията на времето. И ако се влеем в божествения поток, в божествената вибрация на възпяването на свещени мантри и химни, това ще ни донесе едно друго възприятие за времето – надникване във вечността. Затова вместо твърде много да говорим за времето, нека преживеем квантов скок във вечността чрез възпяването.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 11.32
2.  „Бхагавад Гита“ 10.33