Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




DSC_8558

(продължава от предишния петък)

 

И така, първа точка е да приемеш автентичен духовен учител. Втора точка е „Помоли го за посвещение.” Най-напред го приеми, а сетне официално изрази готовността си да се присъединиш – да получиш посвещение. Какво е посвещението? Какво е дикша?

Парамананда: Това е непосредствената благословия на гуру и милостта на цялата парампара под формата на святото име.

Свами Тиртха: Да, други мнения?

Кришна Преми: Както вие казахте, ние не можем да се справим само със собствената си енергия и имаме нужда от по-висша връзка с източника.

Драги: Аз имам въпрос, свързан с първа точка. Казахте, че да приемеш духовен учител предопределя бъдещето ти; означава ли това, че оставяш учителя да предопределя бъдещето ти? Има ли еднозначен отговор на този въпрос?

Свами Тиртха: Да, да. Има отговор и отговорът е „да”. Всъщност въпросът ти е много свързан с втора точка, защото дикша, или посвещение означава, че позволяваш да бъдеш напътстван. Дикша е процесът, чрез който наставниците ти прехвърлят божественото познание, като по този начин променят, усъвършенстват характера ти. Това е официалното начало на промяната в твоя характер. Така че се осъществява обмен. Посвещение означава, че получаваш благословиите, но ти също трябва да дадеш нещо. Това не е еднопосочен път, и ти трябва да допринесеш, да дадеш нещичко. Какво следва да дадем, за да получим тези божествени благословии?

Кришна Преми: Преданост. Живота и любовта.

Свами Тиртха: Да! В началото можем да си мислим, че може би трябва да следваме официалните стандарти. В древни времена учениците трябвало да отиват при учителя си, носейки дърва за огрев. Но представете си, посрещате своя духовен учител с цепеница в ръка, особено ако ашрамът се отоплява на парно – не е особено практично, нали? Но пък ако учителят ви живее в Лудащо и вие дойдете с дърва, той навярно ще е много щастлив. Обаче какво символизират дървата за огрев? Че сте готови да служите – това е, което донасяте. „Донасям своето настроение за служене, смиреното състояние на ума си.” Това е, което даваме; а което получаваме са благословии по много различни начини, под множество различни форми.

Разбира се, да помолиш за посвещение не означава да го получиш. Нашият Гурудев беше много либерален по отношение на посвещението. Той имаше само едно изискване – не много. Изискването му беше, че трябва да посветите живота си, целия си живот в служене на Кришна – това е единственото изискване. Така че той беше с много широки възгледи. Казваше: „О, това е за всеки, който е готов да посвети живота си.”

Но в крайна сметка ти си права – тези две неща, прана и према, трябва да поднесем. Живота си, като посветено служене; и своята любов, своята емоционална енергия трябва да отдадем на нашите духовни учители.

Трета точка е: „Служи на своя духовен учител”. В списъка не се казва: „Помоли за посвещение и когато го получиш, тогава служи”. Не, помоли и следващата стъпка е – служи! Без значение дали си приет или не – служи! Нали знаете красивата история как Нароттама Даса Тхакура получил своето посвещение от Локанатх Дас Госвами? Такава трябва да е нашата убеденост. За да бъде установена тази връзка, разбира се приемането на учителя се случва в сърцето ни, но всичко останало зависи от него, от неговата визия. Дали ще ни даде посвещение, дали няма да ни даде, дали ще ни отлага, дали ще ни сложи в списъка с чакащите, дали ще ни пропъди със своята данда – това зависи от него. А ние трябва да служим, защото чрез служенето можем да изразим своята благодарност, чрез служенето можем да изразим своята вярност. Служенето не е нещо теоретично, но служене означава да се включваме в разни практически дейности, или да споделяме неговите практики. Ако моят учител медитира, и аз се присъединявам към медитацията му; ако той възпява святото име, аз също възпявам святото име; ако той чисти храма, аз също чистя храма, и т.н. Така че присъединете се към служенето, служете!

 

(следва продължение)

 



Leave a Reply