Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




„О Брахма, както първоелементите на вселената влизат в космоса и в същото време не влизат, така и Аз самият се намирам във всичко сътворено и едновременно с това съществувам отделно от всичко.”[1]

Всъщност в този стих се описва функционирането на различните божествени енергии – как тези разнообразни изначални елементи навлизат в битието. Елементите са съществували преди да се формират телата. Те са материалната причина за телата. Тялото е взето от материята, затова ще се върне в материята. Душата идва от Върховния, по някакъв много скрит начин; затова ще се върне при Него. Така че можем да кажем, че духовните искри, дживите, приемат форма. Те си изграждат тяло около себе си от елементите, които са налични във вселената. Ако материята е материалната причина, трябва да има и някакъв генерален план, скрит зад формирането на телата. Трябва да има скрита причина, свързана с плана на създаването. Можем да кажем, че това е мисълта, желанието на дживата. Ако има желание, ще има и някакви последствия; съобразно желанията си ще получите тяло с различни способности. Затова можем да кажем, че тялото е въплътена мисъл. Бъдете внимателни с мислите си, защото ще получите тяло, което им съответства.

И така, телесните форми са взети от материята и ще се върнат в материята. При все това този океан, този склад от енергия, съществува и независимо от вашата телесна конструкция. Ако вземете една капка от океана, той не намалява. Ако добавите една капка към океана, той не става по-голям.

Това е много мистично действие на нашия Бог – че прониква вселената и в същото време остава отделен. В „Бхагавад Гита” Той казва: “В непроявената си форма Аз прониквам цялата вселена. Всички живи същества са в Мен, но Аз не съм в тях. Въпреки всичко цялото творение не е в Мен. Такава е мистичната ми сила. Макар да съм поддръжникът на всички живи същества и да присъствам навсякъде, все пак Аз съм изначалният извор на битието.”

Това изглежда противоречиво – че Той е отделен и проникващ. Очакваме от Бог да е ясен и да не си противоречи. Но какво виждаме тук? На кое становище трябва да вярваме: когато казва “Да, Аз съм вътре във всичко” или когато казва “Обаче не съм”? Как да имаме вяра на подобни думи? Можем да кажем, че трябва не да вярваме, а да прославяме тези характеристики. Философия означава способността да се възхищаваш. Да казваш: „Леле! Това е велико!” Това е истинска философия. Но философията не е краят. Философията е просто подход към истината, тя не е самата истина. Най-напред трябва да станеш философ; а сетне да станеш чист като дете. Кришна казва в някои стихове: “Каква е ползата от тази сложна философия? С една незначителна частичка от Моята слава Аз прониквам цялата тази вселена.”

А ако имаме пречистена визия, ще ни бъде по-лесно да прозрем тази загадка на Върховния Бог Кришна – че Той е навсякъде и едновременно запазва самостоятелната си идентичност.

Затова можем да кажем, че Кришна е всичко, но не всичко е Кришна. Да вземем за пример този килим. Откъде идва преждата? Не от овцете, а в крайна сметка от Бог. И откъде идват цветовете? Не от химикалите или пък от естествените бои, но в крайна сметка от Върховния Бог. И откъде идва талантът да се направи такъв килим? Не от онзи, който го прави, но се дава от Бога. Така че това в крайна сметка е изява на божествената енергия – по произход, по материали, по талант, по приложение, понеже се използва в храма. Все пак, най-често не слагаме килимите на олтара да ги обожаваме. В един смисъл това е Кришна, но въпреки всичко не е Кришна.

Досущ като вас! В един смисъл вие сте Кришна. Поне един малък Кришна, някаква част от Неговата енергия. Обаче не можем да кажем, че вие сте Кришна. Подобни по природа, но различни по личност. Само си представете, ако толкова много Кришни тичаха насам-натам тук, крадейки цялото масло от ”БИЛЛА”. Това би било голям проблем! И един е достатъчен! Един Маканчор[2] стига.



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.35

[2] Маканчор – Крадецът на масло, име на Кришна



Leave a Reply