Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




гуру-шишя

(продължава от предходния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Очевидно е, че завистта и други неща са лоши, но всеки път се опитваш да се отървеш от тях, и всеки път отново го правиш, и се чувстваш дори още по-смачкан, и не можеш да се избавиш!

Тиртха Махарадж: Опитвай отново! Как така?! Не разбирам. Анартха -нивритти Е възможно. Да се отървем от анартхите[1] Е възможно. Най-напред е вярата, адау шраддха татха садху-санга татха бхаджана-крия[2] – садху-санга е второто, след това идва активният бхаджан, или духовна практика – и тогава ще се случи пречистването от нежеланите качества. И така, първо вяра; след това общуване, специален тип общуване, с учители; след това активно обожание, следване на практиката, и тогава пречистването ще последва. А после ще постигнеш нивото ништха – никаква материална привързаност. А сетне ще дойдеш до нивото ручи – вкусът, по-висшият вкус.

Има дебат между мненията, тъй като някои казват, че без ручи още в самото начало, не можеш да продължиш към следващите нива. Което е добро вметване, но Шрила Рупа Госвами е дал процеса така: първо вяра, след това общуване, след това активно служене, обожание и после ще дойде пречистването. Дори и преди пречистването изпитваме известен вкус. Но от това можем да разбере колко много по-удовлетворяващ е истинският по-висш вкус. А сетне следват някои още по-извисени нива в духовния живот.

Ядунатх: Аз научих нещо от завистта. Завистта всред океана от милост може да бъде добър учител. Разбрах, че завист означава раздяла, да си мисля, че съм отделен, че съм откъснат. И се замислих, за какво завиждам? Тогава разбрах, че бездруго вече имам, и че винаги съм получавал. Така от откъснатостта, завистта може да ме доведе до свързаността.

Тиртха Махарадж: Докато виждаме двойствености, не сме стигнали.

Ядунатх: И завистта ми показа, че аз съм този, който казва „не”, а не отсрещната страна.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Това е очевидно. Малко е скучно: действие-последица. Затова понякога се нуждаем от малко божествен хаос, за да започне нещо да се случва в нашия празен, монотонен и отегчителен живот. Така че завистта е наш духовен учител – да обобщим забележката ти. Обаче недейте да цитирате това: Гурудев каза, че завистта е наш духовен учител.

Дани: Аз исках да кажа, че ако завистта е желанието да имаш нещо, което някой друг притежава, тогава смятам, че завистта също може да бъде трансформирана. Според мен завистта може да бъде трансформирана в желанието да бъдеш като духовния си учител, да имаш качествата, които той притежава. Не в смисъл да бъдеш почитан като него, но да си способен да правиш нещата, които той прави и да помагаш по начина, по който той го прави. И исках да добавя, че това отново е въпрос на преместване на фокуса, защото в началото искаш да притежаваш материални неща, каквито другите имат, а по-късно разбираш какво е най-важното и по някакъв начин искаш не да притежаваш, но да постигнеш мъничко от това. В такъв смисъл човек… не че завижда на учителя си, но иска да е като него.

Тиртха Махарадж: Но това е алчност. Това е различно. Опитвам се да те разбера, но ако искаме да намерим определение за завист, това е лош, обсебващ манталитет. Обаче има едно умение, чрез което можем да постигнем качествата на тези, които обичаме или боготворим, и това е отдаването. Тогава автоматично всички добри качества идват при теб. Защото ако съм тояга, която се валя на улицата, аз съм си просто тояга. Но ако съм тояга в дланта на духовния си учител, тогава съм му помощник. Превръщам се в удължение на ръката на моя учител. Автоматично! Едно-единствено качество притежава истинският ученик – посветеност. И благодарение на посветеността всички добри качества ще се проявят в теб. Не е нужно да правиш нищо, не трябва дори да се избавяш от лошите си качества. Казва се, че чрез магическото докосване на посветеността, лошите качества ще се превърнат в скъпоценни камъни.

Затова ние прославяме посветеността. Затова почитаме преданото служене, защото това е много интензивен начин да установиш една истинска, дълбока, същностна връзка с нещо по-висше. Посредством обожание качествата се прехвърлят върху обожаващия. Казано е, че всички добри качества на Кришна се проявяват в чистия предан. Брамините имат къс списък с качества. Но списъкът с добрите качества на ваишнавата е дълъг списък. А любимото ми е, че ваишнавата е поетичен! Поетичен! Защото ние следваме естетичната Веданта. И само една стъпка по-нататък тя се превръща в екстатична Веданта.



[1] Лошите навици

[2] „Бхакти Расамрита Синдху” 1.4.15 от Шрила Рупа Госвами



Leave a Reply