Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Мама мана мандире… О мой скъпи Кришна, моля те, винаги живей в храма на сърцето ми! Ще ти пея прекрасни песни според желанието ти. Моля те, приеми моята отдаденост и любов, красивите гирлянди от цветя и сандаловата паста, защото Ти си моят живот и смърт. Това е изпълненото ми с обич приношение в Твоите лотосови нозе. О мой Господи Кришна, понеже си толкова прекрасен, Ти си запленил сърцето и ума ми, затова ще пея за Теб, поднасяйки ти арати с пламъка на очите си и водата на сълзите си. Мой скъпи Гиридхари, за мен е толкова болезнено, че не сме заедно, затова мога единствено да плача. Моля те, ела при мен!”[1]

Какво се прави в един храм, в храма на сърцето? “Ще пея за Теб!” – не за себе си, не за своите грешки, не за побъркания си живот; ще пея на Теб за Теб! По Твой вкус. Именно това трябва да се прави в храма. Храмът е за прослава на Бога. “Моля те, приеми моите приношения и любов” – и така, храмът е място за посветеност, а също и за низане на цветни гирлянди. Защото ние поднасяме и това, наред с множеството други елементи на обожание.

“Приеми всичко това, защото Ти си моят живот и душа, Ти си животът и смъртта ми, аз живея за Теб и умирам за Теб. Такъв е дарът ми в Твоите лотосови нозе. О Кришна, толкова си красив, че си омаял сърцето, душата и мислите ми. Затова ще пея – защото, което не мога да изрека с думи, мога да изразя с песен; и ти поднасям обожание със светлината на очите си и водата на сълзите си.”

Тук възниква въпросът дали е забранено да се плаче пред муртите или не? Ако приемате, че е забранено да се плаче пред тях, тогава ще трябва да излезете извън храма на сърцето си, да съберете сълзите си и сетне да се върнете да ги поднесете. Ако смятате, че не е забранено да плачете пред муртите, тогава можете да продължавате да извършвате своята пуджа безспир. Видях веднъж един млад бенгалец да прави пуджа в храма Мадана-Мохан, онзи със стъпалата… Той пееше и едновременно с това плачеше. Бихме могли да наречем това цялостно служене – всички различни сетива са заети – дланите поднасят цветя, гласът пее химни, а сълзите са вместо вода.

“Мой скъпи Гиридхари, така ме боли, че не сме заедно! Затова мога само да плача завинаги. Моля те, ела при мен!”

Можем да си речем: “Е, хайде сега! Тази песен е твърде сантиментална. Всички тези плачове, раздели и молитви… Аз съм млад човек, искам да бъда активен! Не ми е сега до плач!” Но веднъж имаше голямо тържество, на което присъстваха неколцина млади проповедници, а с тях и един стар свами. И знаете ли, младите свами даваха превъзходни лекции! Всички бяха поразени от знанието, което бяха насъбрали. Имаше включена брилянтна логика; и необорима философия; и необходимите анекдоти, за да бъдат всички очаровани. Това наистина бяха отлични лекции! Веднъж и старият свами също даде… не точно лекция, защото беше прекалено стар. Беше толкова стар, че просто седеше там и брахмачарите, когато се заседеше твърде дълго или се разприказваше прекалено много, донасяха един голям часовник, за да му намекнат: “Свамиджи, времето изтече, приключвай вече с лекцията!” Друг път един младеж идваше с една кърпичка да бърше очите на свамиджи, понеже, нали знаете, старците винаги плачат, или поне очите им са насълзени. Някои възрастни хора имат сълзи в очите от старост; други имат сълзи в очите по друга причина. И какво бе неговото послание? Той каза със съвсем немощен глас: “Чуйте, като влизате в храма, стремете се да поднасяте своите дандавати от цялото си сърце.” Такова беше посланието на лекцията. Забравете брилянтната логика; съвършеното философско познание е безполезно; смехът е за децата… Мъничко посветеност се опитайте да дадете!

И така, това сантиментална песен ли е? Да, такава е! Ние живеем поради, чрез и за чувствата.

Не забравяйте, били сте заченати в любов; без съмнение, родени сте в болка, но сте били заченати в любов. По какъв начин ще си идете?



набожна песен от Бхактивинод Тхакур



Leave a Reply