Sharanagati

Ако искаме да го кажем съвсем просто: ние сме вечни души. Не сме тези тленни тела, а сме вечни души. Това е много значим научен и теологичен факт – че съществуването съществува. Не сме дошли от нищото, проявеният свят не се проявява от небитието. Защото ако нещо идва от нищо, то ще се върне в нищото. Но след като идваме от нещо, след като цялото творение идва от нещо, то най-вероятно може да се върне към източника си. Отново да го кажем съвсем просто: ако човек е създаден от Бога, той може да се върне при Него. Защото сме вечни души, принадлежащи на божествената сфера. Това е първата характеристика на душата.

Коя е втората? Втората е съзнанието. Ние всички сме съзнателни живи същества. Понякога това не е особено видно при някои хора, но като цяло сме наречени хомо сапиенс, нали – съзнателни същества.

А каква е целта на съзнанието? Съществуването има някакъв смисъл ако е осъзнато. Ако нямахме съзнание, нямаше да се наричаме човешки същества, а краставици, вървящи на два крака. Така че съзнанието прави живота стойностен. То придава смисъл на битието. А щом сме съзнателни същества, какво следва да правим? Следва да търсим щастието. Интелигентност означава да станеш щастлив.

Усещате ли тези характеристики проявени в живота си – вечност, знание и щастие? Комси-комса, и да и не. Надяваме се, че е така, но винаги сме ограничени. Нашата вечност е обрамчена от раждане и смърт; в знанието си сме ограничени или от твърде малкото, или от твърде многото си години. А дефиницията за щастие, дадена от Зигмунд Фройд, великия психолог, е следната: той казва, че когато не страдаш прекалено много – това е щастието. Знаете, това е много близо до истината, но въпреки всичко за мен не е удовлетворяваща подобна дефиниция за щастие: когато не страдаш. Искам нещо позитивно. Дайте ми позитивно определение за щастие! След като сме живи създания, съществуващи на тази планета Земя, и след като притежаваме съзнание, ние трябва да търсим щастието. На практика всяко същество, всяко създание именно това и прави. Растенията израстват в търсене на слънчева светлина, птиците се опитват да си намерят храна, всеки търси щастие. Особено напролет хората са мотивирани да намерят партньори за романтични любовни афери. Но зимата скоро пак ще дойде.

Така и нашето щастие винаги идва и си отива. Трябва да сме достатъчно интелигентни да потърсим такова щастие, което никога няма да ни напусне. И методът за познание на вечното щастие е много лесен. Досега все сме търсели навън и сме си мислели, че притежаването на разни неща ще ни донесе удовлетворение. Това случи ли ви се? Мисля, че натрупването на притежания тече, но резултатът все още не е удовлетворителен. Така че решението е вместо да се стремите да търсите щастието навън, постарайте се да потърсите своето щастие отвътре – това е съкровен път. И ако издигаме съзнанието си на все по-висши и по-висши нива, дори да се намираме в същите условия, ще можем да ги възприемаме от друга гледна точка.

Да ви разкажа ли една история в тази връзка? Една и съща реалност – различни погледи. В древността се срещнали три велики личности – Бог Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Събрали се и захванали да разглеждат една кана с оцет. Всички познаваме вкуса на оцета. Пръв бил Конфуций. Знаете, той е философ-реалист. Бръкнал в каната, облизал си пръста и казал: „Кисел е”. Добре, следващият бил Бог Буда. Знаете, някои считат Буда за песимист – той казва, че животът е страдание. Той също опитал оцета и рекъл: „Не е кисел, ами направо е горчив!” Трети бил Лао Дзъ. А знаете, той е съвсем умиротворен човек. Не е точно реалист, защото е толкова умиротворен, че е отвъд реалността. А определено не е и песимист, защото по някакъв начин неговата мъдрост му носи удовлетворение. И така, и той вкусил оцета и казал: „Не е нито кисел, нито горчив. Сладък е!”

И така, ето го нашият живот – една кана с оцет. Какво е вашето мнение за живота ви? Кисел, горчив или сладък? Ако сме реалисти, ще кажем: „Е, хайде, ясно е, че киселее.” Ако сме песимисти, ще речем: „Не, твърде горчив е!” Обаче ако сме оптимисти, тогава ще кажем: „Сладък е.”

Йога ни помага да намерим сладкия вкус дори в киселото и горчивото. Затова може да кажем, че това е мистичен процес, който способства да усъвършенстваме виждането си. Само трябва да разберем следното дълбоко в сърцата си – че сме вечни, знаещи и блажени души. Единственият проблем е, че тези наши изначални качества са малко покрити от тялото, малко покрити от невежество, малко покрити от илюзия. Така че ако премахнем илюзията – това лъжовно отъждествяване с тялото – ще можем да стигнем до духовното ниво.