Sharanagati

Нека погледнем срещата на Радха и Кришна. Когато се срещат в оригиналното обкръжение, в изначалната Вриндавана, тогава всичко е ясно, самбхога, срещата, е налице – Те могат да се видят под сенките на дърветата край Ямуна под пълната луна, и всички обстоятелства, цялото обкръжение е много благоприятно за тази среща. Е, има известни трудности, трябва да потърсят начин да се срещнат, но Те намират начин. Така че това е един щастлив момент, Вриндавана-лила е една много щастлива глава от божествените забавления. А и природата на Враджа-лила е такава – тя описва божественото единение.

Ала след това Те се разделят за дълго и после когато отново се срещат на Курукшетра, тогава настроението е по-силно изразено. Обкръжението е много подобно на оригиналната обстановка във Вриндавана – изгрява пълната луна, същият ветрец донася от планините Малая аромата на сандаловите гори, Кришна е същият и аз съм същата – казва Радхарани – но не можем да се срещнем безпрепятствено, защото тук има толкова много хора, толкова много ни гледат. Нещо се е променило. И тогава Кришна иска да получи прошката на Радхарани, и Те се надпреварват кой да докосне лотосовите нозе на другия.

Това настроение – когато Бог търси благословиите на Своите предани – това е едно много пречистено настроение на много висш тип религия. Защото обичайно всички религиозни практики са насочени към това как да измолим милостта на Бога; а не че Бог се моли за милостта на някой друг. Това е изключително, изключително рафинирана концепция и никога не бива да гледаме на нея лековато.