Sharanagati

„Макар Санатан Госвами да забранил на Чайтанйа Махапрабху да го прегръща, Богът го сторил. Така по снагата Му се размазала гнойта от тялото на Санатан, който много се притеснил.” Понякога – както говорихме – милостта идва по насилствен начин. Както Санатан, който се опитал да я избегне, но не могъл. Махапрабху го прегърнал насила.

„След това и слугата и господарят се завърнали по домовете си. На следния ден Джагадананда Пандит дошъл да види Санатан Госвами. Когато Джагадананда и Сантан седнали и заговорили за Кришна, Санатан разкрил причината за тревогата си: „Дойдох тук за да намаля страданията си като видя Бог Чайтанйа Махапрабху, но Той не ми позволи да извърша онова, което си бях наумил. Макар да съм Му забранил да го прави, Махапрабху въпреки всичко ме прегръща. Така снагата Му се оцапва с гнойта от моите крастави язви. По този начин аз извършвам оскърбление в лотосовите Му нозе, заради което неминуемо няма да получа избавление. В същото време не мога да видя Бог Джаганнатх – в това е най-голямото ми нещастие! Дойдох тук за свое добро, но виждам,, че се получава точно обратното. Не знам и не мога да разбера как бих могъл да постигна благодат.”

Двете идеи били: едната – да види Бога в храма; другата – да избегне оскърбление към Махапрабху. А се случвало обратното – нямало как да посети храма и извършвал апарадх спрямо Махапрабху. Опитвал се да стори каквото е по силите му, и въпреки всичко не успявал.

„Джагадананда рекъл: „Най-доброто място за живеене за теб е Вриндаван. След като видиш фестивала Ратха Йатра, можеш да се върнеш там. Богът бездруго вече заръча и на теб, и на брат ти да се установите във Вриндаван.”  Нали си спомняте – Рупа и Санатан били двама братя. И те получили от Чайтанйа Махапрабху заръката да извършат определено предано служене – като например да пишат книги, да проповядват, да открият забравените поклоннически места… „Там ще постигнеш пълно щастие. Целта, с която дойде тук е осъществена, защото ти видя лотосовите нозе на Бога. Затова като видиш и Бог Джаганнатх на колесницата по време на Ратха Йатра, можеш да заминеш.”

Санатан Госвами отвърнал: „Ти ми даде много добър съвет. Непременно ще ида там, защото това е мястото, което Богът ми е посочил за служене.”

Хм… Санатан Госвами се насладил на прегръдката на самия Бог. Но въпреки това нямал душевен покой. А вие имате ли душевен покой? По-скоро не. Каква надежда има за нас тогава, след като дори един велик преданоотдаден – при това прегърнат от самия Господ – пак е тревожен?! Готови ли сте да следвате такъв процес? Има ли въобще смисъл в това – да бъдете прегърнати от Бога, и въпреки това да не постигате удовлетворение?

Но тогава идва един предан приятел и вие му разкривате големите грижи в сърцето си. Той ви дава някакъв добър съвет и чувствате облекчение. Така можем да стигнем до извода, че преданият е по-могъщ от Бога. Онова, което вие и Господ не можете да разрешите помежду си, с помощта на някой вайшнава може лесно да бъде разрешено. Това е гуру принципът, нали? Между мен и Бог има някакво леко притеснение. Но ако на помощ се притече някой бхакта, той лесно може да свали напрежението. Това е много хубав пример! Съвсем простички неща се случват – бхактите идват, отиват си, обсъждат нещо – но можем да извлечем някои съществени поучения.