Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Йогешвара: Завистта, която изпитваме съзнателно спрямо другите или несъзнателно спрямо Бога, а може би и завистта към духовния учител – как можем да решим този проблем? Как да се избавим от това?

Свами Тиртха: Някак завистта е много стар познайник на нашите паднали души. Имаме дългогодишно приятелство от животи наред. И понякога то е видимо, както ти каза, друг път е скрито. Завистта е като отразена версия на гордостта. Защото или се гордея със себе си, или завиждам на другите. Или си горд с постиженията си, със знанията си, с каквото ще; или пък завиждаш за постиженията и знанията на останалите.

Крайното изкривяване на човешкото съзнание е да завижда на Бога. Това е най-дълбоката яма на илюзията. Как да се измъкнем, как да избягаме от този капан? Мисля, че това беше въпроса ти. Духовната практика, развиването на отношение на служене, медитацията и всички останали елементи са наши помощници, за да избегнем този капан. Нужно е да съсредоточим всичките си усилия по някакъв начин да избягаме от този дълбок кладенец на илюзията, да се стремим да се изкачваме все по-нависоко и по-нависоко. Но ако някой дойде и хвърли въже в този кладенец, и ако ние съумеем да се хванем за въжето и да се катерим по него, тогава сме по-големи късметлии. Учителите, пророците, гуру, чистите предани – те ще ни помогнат да излезем на повърхността. Така че собствените ни усилия плюс божествената милост ще ни помогнат да постигнем пълен успех.

Ако имаме някакви лоши модели – случва се, нали; завистта е такъв лош шаблон в съзнанието – трябва да ги заменим с добри модели. Защо все четем за смирение, служене, отдаване на почит и т.н.? Защото това е един начин да се овладее тази завист, тази гордост. Целта при практикуването на смирение не е да бъдем унизени, а да се отървем от тези лоши шаблони. Което не е лесно, понеже най-напред трябва да се уловим, че „Отново този лош модел ми въздейства! Отново виждам само лошата страна на другия човек.“ Това е лош навик – да виждаме грешките и да забравяме за добрите неща. Именно затова нашите учители и наставници събират и двете страни: „Сега възхвалявайте се един друг!” За да ни дадат един по-добър модел.

Всъщност това е трудният период, тежката задача на духовната практика – да укротим дивия звяр – докато нашата първа автоматична или инстинктивна реакция няма да е нещо негативно. А дори и да ни се случи нещо негативно, ответът ни малко по малко ще става по-добър, по-рафиниран.

(следва продължение)