Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Гурудев, това е една стара тема, която отново и отново се завръща през дългите години. Обсъждали сме от време на време, че понякога имаме някакви преживявания и усещаме, че нещо се случва, че има някакъв аранжимент, обаче повечето пъти не можем да преценим дали това е наистина нещо божествено или сетивата ни подлъгват. Бихте ли дали някакъв съвет, така че да не се заблуждаваме.

Свами Тиртха: Добре, можете да използвате или философията, или теологията, за да отсъдите кое какво е. Така ще можете да получите две парчета от тортата – сат и чит.

Но това наистина е нещо много важно, защото животът за повечето хора е много тежък, сякаш е бреме за тях. Хората искат да намерят някакво бягство, някакъв добър съвет, облекчение. Затова търсят и преследват наслаждения, опитности – въобще всевъзможно начини да забравят за трудностите, за житейските реалности. Всички са преминавали през това милиони животи наред; гонили са тази или онази мечта, и са се проваляли. „Преди си мислех, че съм умен, ама не бях; сега обаче вече съм поумнял! Защото сега съм започнал духовна практика. Сега вече преследвам духовни преживявания.“ Това е все същата стара самоизмама. Страдаш толкова много, че търсиш някаква обратна връзка, искаш да почувстваш нещичко.

Но съжалявам, няма да стане по този начин. Не бива да търсите духовните преживявания, а да сте толкова чисти, че духовните преживявания да ви спохождат. За щастие принадлежим към школа, към традиция, в която нашите учители не преследват духовна опитност, а просто са посветени на това да си вършат служенето.

Да вземем Шрила Шридхара Махарадж. Не знам вие как го виждате, но аз го виждам като един на цял век. Толкова изключителен! И макар да е бил в пълното осъществяване на своята реализация по всевъзможни начини, на всевъзможни нива, Гурудев ни е разказвал, че само един единствен път го е чул да казва нещо наистина необикновено. Обичайно той давал своите лекции и беседи на верандата на храма. И веднъж тъкмо приключил и се отправил към стаята си; тогава лекичко се обърнал към бхактите и рекъл: „Ако знаехте къде влизам сега…” Това е достатъчно за квалифицираните слушатели. Само веднъж, половин изречение. Но било толкова очевидно, че той влиза не в стаята си, а на различно ниво на съзнание. От това едно изречение можете да разберете човека и качеството на неговия подход.

Ние не гоним духовни преживявания. Но ако някоя светкавица ни удари докато мантруваме, какво да правим? Малко електричество. И по някакъв начин съм сигурен, че ако сме искрени към себе си, няма да се самозалъгваме.

(следва продължение)