Sharanagati

“Аз съм животът във всичко живо.”[1] Всичко е облечено в дрехата на Бога. “Аз съм животът във всичко, което съществува.” Това е великото единство, скрито зад битието – всичко се основава на сат, на съществуването, а не на асат. И така, основният принцип на цялото битие, което можем да си представим, е сат. Преди да бъде проявено творението е имало само сат, съществуване. Светът не е произлязъл от нищо. Произлязъл е от нещо. А нещо означава съществуване, така че това е позитивно. “Гита” и Упанишадите казват: мислете логично! Мъдрите са изследвали, че от нещо не може да произлезе нищо и от нищо не може да произлезе нещо. След като сега съществуваме, значи сме съществували и преди, и ще съществуваме завинаги. Има само едно единствено нещо, което не съществува – несъществуването. Несъществуването не съществува.

Разбира се, това е логически парадокс, така да се каже, игра. Ала от това можем да разберем съществуването: ние се основаваме на съществуването, основаваме се на позитивното. Кришна е основният, окончателен принцип в живота. Това е едно велико единство, скрито зад разнообразните проявления. Но това единство е разхубавено от многообразието. Ако всичко би било само едно – това е красиво, това е силно. Например, ако видите необятно житно поле – то е прекрасно, единно, всичко е едно. Но ако се приближите, ще видите отделните малки класове – и това е дори още по-прекрасно! Или ако се загледате в ливадите; отдалеч всичко е зелено – красота! Приближите ли се, обаче, виждате всички дребни цветчета – жълти, сини, кръгли, като камбанки… И това е още по-красиво. Така че единството и многообразието заедно – това е пълното цяло. Защото „Аз съм животът във всичко, което съществува”- това е обединяващият принцип. Или по-добре да го кажем така: “Аз съм животът във всичко”- това е обединяващият принцип; “което съществува”- а това е принципът на многообразието. И ако разглеждаме и двете, тогава това ще е пълната, цялостната картина.