Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaSep
30
“Други няма да разберат душата, дори когато чуят за нея.”[1] Шрила Прабхупада много пъти описва монистичното схващане, че всичко е едно. И понякога не разбирате: защо той говори толкова много за това?! Ала в действителност тази идея е много широко разпространена – в Индия на философска основа, а на Запад на по-различна основа – че “аз и Бог сме еднакви”. В крайна сметка “аз съм Бог”. Ето защо Шрила Прабхупада казва, че този принцип на „единството” във философията не е добър, по-точно казано, не е съвършен. Затова чрез описване на тайните и дивността на душата, ние трябва да разберем единството, но едновременно с него и различието. Защото по един или друг начин всички живи същества произлизат от Кришна, и в този смисъл ние сме едно. Всички създания, всички живи същества са едно, и са едно и с Отца си. Всички Негови качества са отразени и в малките частички; Той притежава самоличност, затова и всички останали имат самоличност. По същия начин – „какъвто бащата, такъв и синът”, или синовете, бихме могли да кажем – те са едно, генетичната им структура е много сходна. Дори по лице си приличат – ако имат късмет. Но все пак съществува разлика, съществува различна самоличност. Така и ние принадлежим към едно семейство, едно сме; но същевременно всеки е различен. В духовен смисъл, в духовен план това също е вярно – ние произлизаме от един и същ духовен източник и по такъв начин сме част от едно семейство. Обаче в същото време всеки е индивидуална личност. Понякога нашата самоличност е опорочена – тогава говорим за фалшив егоизъм – ала чрез пречистване можем да достигнем до изначалната си идентичност. И в „Шримад Бхагаватам” се казва, че ние трябва неспирно да търсим себе си, да търсим духовната си идентичност – докато не я открием! Трябва да продължим да търсим, докато не намерим себе си.
Това търсене на самите нас не бива да спира. Трябва да открием себе си. А ако сте открили нещо, ще можете да го опишете. И ако сте видели нещо, можете и да слушате за него. Защото красотата на Кришна е неизчерпаема. Няма предел навлизането все по и по-навътре в любящата връзка между душата и Кришна.