Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2019 сутрин, София)

След толкова много години практика отново се събираме заедно. Животът в преданост е живот в очакване. Но обикновено животът на хората и без преданост е живот на очаквания, нали? Тогава каква е разликата между посветения живот и един по-малко посветен живот?
Баладев: Целта на очакванията.
Свами Тиртха: Съгласен съм. Понеже обичайно в живота хората искат да постигат цели. Обаче те не знаят какво е цел и какво инструмент. Ние не искаме да постигаме цели. Ние искаме да практикуваме инструментите. Например, най-общо хората смятат, че успехът е цел. Те очакват успех като цел. Но всъщност успехът е резултат – резултат от правилни действия. Ако действията ви са неправилни, какъв успех очаквате? Така че най-напред трябва да разберем науката на правилното действие. Постъпвате според прищевките на природата си, а си мислите, че ще постигнете нещо значимо? Ако сте под властта на материалната природа, какво ще постигнете? Единствено материална природа. Шрила Шридхара Махарадж казва, че нещо, което не е Кришна, не може да ви даде Кришна. Това означава, че ако нещо не е духовно, то не може да ви отведе към духовна цел. Това е съвсем смислено.
Така че успехът зависи първо от правилните действия и второ от благословиите, от съгласието на Всевишния: „Добре, ще ти дам този резултат“. Затова се казва, че двуколката не може да върви на едно колело. Нужни са две колела. Едното е човешкото усилие, а второто е божествената благословия. Но в най-висш смисъл можем да речем, че е само божествената благословия. Понеже Кришна казва: „Аз съм способността у човека.“[1]  На други места се казва, че Бог се превръща в действие у хората. Така че на практика Той е единственото колело. Обаче за да задоволи себичните ни желания – „Добре, вие сте второто колело“.
Затова е толкова необходимо изкуството на правилното действие. Затова е нужно да разберем какво е действие, какво е последица, какво е забранено и какво е очаквано. Защото вие можете да правите каквото си искате, обаче не всичко е позволено. За можене – можете да направите много неща; обаче някои неща не бива. Някои постъпки са препоръчителни, други не само не са препоръчителни, но е по-добре да се избягват.
В един смисъл, да се действа е по-добре, отколкото да не се действа. Защото да не се действа е малко тамастично. Действието е раджастично. Затова поне бъдете активни – това е малко по-висше. Обаче ако научим правилната наука на действието, това е саттвично. На саттвично ниво също понякога ще изглеждате неактивни, но това е съвсем различно от бездействието на тамастично ниво. Затова Трета Глава на „Гита“ се нарича „Карма Йога“, нали? Обаче Пета Глава се нарича „Действие в Кришна Съзнание“ – тоест действие на по-висока степен. А как да превърнем нашата карма в нещо по-висше, как да превърнем обикновените действия в духовна практика – как да сторим това? Помогнете ми.
Баладев: Когато ги правим за Бога.
Друг: Когато вършим всекидневните си дела осъзнато, без да очакваме резултата.
Хари Лила: Когато предлагаме действията си.
Свами Тиртха: Добре. Най-общо можем да кажем: ако добавим малко преданост към нашите действия, тогава карма се превръща в карма-йога. Тогава това е пътят на свързаността, основаваща се на действия, на активност. Същото е със знанието. Обикновено знанието се счита за нещо много ценно в човешкия живот. Затова цялата тази информационна технология се възползва от този човешки стремеж към знание. Обикновено хората очакват информация, обаче получават дезинформация. Или лоши новини – това е, което се разпространява. Затова се казва: „Недейте да разнасяте лоши новини“. Вместо знание, често се разпространява просто невежество. Каквото не помага на духовното ни съзнание да се развива, в крайна сметка ще бъде изгубено и затова не служи на окончателната цел. Ограниченото, материално знание или информация всъщност не помагат. Казва се, че мъдростта не е многото информация, а познаването на същината.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 7.8