Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

Най-напред нека изразя благодарността си на организаторите на тази Мела. Това сте вие, всички вие. Защото ние работим и на индивидуално ниво, и на нивото на общността. Без едното, другото няма как да се случва. Ние всички сме индивидуалности, участващи в една много значима практика, а именно садху-санга. Да медитираш самичък вкъщи е хубаво; да мантруваш святото име самичък вкъщи е хубаво. Но по-високата степен на индивидуалната медитация е съвместната медитация; да възпяваме светите имена заедно е по-добре. Колкото повече хора се събират заедно в името на Бога, в служба на Всевишния, толкова е по-добре. Ала да се пее на висок глас е още по-добре. Това се нарича бхаджан. А кое е по-високата степен на бхаджан? Киртан. По този начин достигаме някои много високи нива на интензивност, когато сме способни да забравим за себе си. Това е толкова трудно инак.

Теоретично всички сме съгласни по този въпрос. Но наистина да го усетим, наистина да се отворим за това преживяване – когато в крайна сметка забравяш идентичността си, амбициите си, всичко… и просто се вливаш в потока на божественото щастие – това са много редки, благословени моменти.

Затова трябва да изразя благодарността си на всички вас, които направихте тази среща възможна. И не само на тези, които седят тук наоколо, но и на всички велики светци и мънички светци от минали времена. Понеже ние винаги възпоменаваме великите светци, но никой не говори за малките. Обаче без малките светци, великите не могат да действат. Без хилядите практикуващи, великите не могат да летят на крилете си. Нужни са ни изключителните, неповторимите, големите стожери, нужни са ни и съвсем семплите практикуващи – и двете. Единият и многото.

И така, изразявам своята благодарност, и – надявам се – нашата обща благодарност, на всички предшественици, които са практикували, обучавали, получавали ученията и т.н. Външно погледнато можем да кажем, че те вече не са с нас. Но святото име обединява. Така че те определено седят тук с нас. И трябва да изразя благодарността си на всички бъдещи практикуващи, на бъдещите светци; можем да речем, че те не са с нас все още. Ала аз чувствам, че във формата си на семена и те са тук с нас. В своя потенциал те са тук с нас. Така че в тази стая не седят трийсетина-петдесетина човека. Десетки, стотици, хиляди, безчет са тези, които са свързани с нас и със святото име в момента.

Колко пъти сте чели в „Чайтаня Чаритамрита“, че когато Махапрабху вървял, хиляди Го следвали. И че те взимали прах от нозете на Махапрабху до такава степен, че изравяли цели ями по пътя след Него. Кой знае как е било?! Може за физическото око да са присъствали едва неколцина. Но за духовното око там е било болшинството от душите в тази вселена – хиляди и милиони следовници.

Така че това е просто въпрос на визия: колко души виждате в тази стая – няколко или много. Ала както и да е, нека изразим благодарността си на всички тях. Ние сме синове и дъщери на своите духовни бащи и майки, за да станем духовните бащи и майки на идващите синове и дъщери. Моля ви, стремете се да приемете това присърце! Единствената причина да седим сега тук е, че сме последвали някого; и трябва да присъстваме тук толкова пламенно и чисто, че и други да могат да последват примера ни. По този начин не живеем само в настоящия момент, но заживяваме във вечността. Това е един начин да надмогнем смъртта – този страховит, плашещ враг. Ако си спомняте предшествениците си и ако се молите за бъдните поколения, сте в безопасност. Тогава сте част от една величествена процесия, където всички са се събрали в името на Бога за възхвала на Всевишния.

(следва продължение)



Leave a Reply