Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 3 септември 2006, София)

Съвършеното виждане би трябвало да разпознава красотата. И тъй, от люлката едно момиче стаено очаква най-красивото нещо. И въпреки слепите си очи, Тя чувства: “Това е хубаво, но не е самата Красота.” Тя усеща кога идва истинската Красота и едва тогава отваря очи.

И тъй, Красотата идва, но кой е скрит в люлката? Това е Любовта. Божествената Любов, отваря очи за Божествената Красота. Това е началото на бхакти, началото на божествената любовна връзка. Такава е онтологичната ситуация във Вриндаван, тъй да се каже. Но това звучи много сухо. Въпреки всичко ако е началото, такъв трябва да бъде и краят – ако практикуваме бхакти йога, същото трябва да се случи и на нас. Нека практикуваме и нека се молим то да се разкрие в сърцата ни – Божествената Красота да се срещне с Божествената Любов. Това е обожанието на Радха-Кришна в сърцето. Това е начинът да превърнем сърцето си в храм. Затова трябва да създадем подходящи условия, та да могат Радха и Кришна да се срещнат в живота ни, в сърцата ни.

Разбира се по-нататък Тяхната връзка се развивала, достигайки някои връхни точки. А след осъществяването дошла и раздялата. Макар да се намерили, Те били разделени. Дори когато се срещали, се боели, че отново ще се разделят. Мисля, че вие също сте имали това усещане, когато сте много щастливи и в много добра компания, все пак в ъгълчето на мозъка ви се таи страхът, че това все някога ще свърши. Този дълбоко скрит страх е съвсем ясно описан в бхакти-литературата. Когато са заедно, Те се боят от раздялата. Но когато са разделени, имат усещането, че ще се срещнат пак. Милан, Прабху милан, да срещнеш Бога.

Затова можем да кажем – дали сте заедно или разделени е все едно. Чувствата са силни. Последния път като бях в Индия направих едно проучване с две рисунки. На едната Радха е сама и тъжна; а на другата са Радха и Кришна съвсем близо един до друг. Когато и да срещнех някой бхакта там, запитвах го: “Кое си избираш, кое ти харесва повече – самбхога или випраламбха (единението или раздялата)? И всички онези, които бяха добре обучени във вайшнавския етикет и философия, отвръщаха: ”Випраламбха (раздялата).” Повечето от мъжете казваха: “Випраламбха.” Но щом стигнах във Вриндаван и особено когато запитах жените-бхакти: “Какво предпочитате, срещата или раздялата?” те отвръщаха: “Срещата.”

Но независимо дали са заедно или разделени, ние трябва да прославяме красотата на Тяхната среща. И ако тази среща се случи в сърцата ни, тогава животът ни има смисъл.

Може да се опитате да вникнете и в символичното значение на историята. Защото Кришна олицетворява не само върховната Красота, но също и познанието. А Радхика е не просто Божествената Любов, но и емоциите, чувствата. Сякаш единият е мозъкът, главата, а другият сърцето. Ако те са заедно има хармония. Нали? Но когато главата и сърцето не са единни, проблемът е голям, болката е силна. Затова процесът на пречистване и себе-реализацията трябва да имат за цел срещата на един добър ум с едно добро сърце. Разбира се, говорим за най-чиста божествена връзка. Не бива да смесваме това с каквито и да било земни, светски понятия.