Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(продължава от предходния брой)

 “Мач-читта мад-гата-прана/ бодхаянтах параспарам/ катхаянташ ча мам нитям/ тушянти ча раманти ча – Моите чисти преданоотдадени постоянно мислят за Мен, животът им е напълно посветен в служене на Мен и те изпитват голямо наслаждение и блаженство, когато се просвещават един друг и разговарят за Мен.”[1]

Всъщност тук Кришна говори за две различни категории преданоотдадени. Онези, които просветляват другите, бодхаянтах, те ще бъдат удовлетворени, тушянти. Това достатъчно ли е? Ала тези “които Ме възхваляват, катхаянтах, те ще са щастливи, раманти. Бодхаянтах е на степента садхана-бхакти. Това е нивото мадхяма-адхикари – аз ви обучавам, аз ви просветлявам, аз ви обяснявам. То е ниво на разграничаване: аз съм по-висш от вас. Какво ще произлезе от едно подобно отношение? Максимум някакво незначително удовлетворение, някакво тушти. Но къде е щастието в това? Няма кой знае какво щастие. Рама Деви е богинята на щастието, така че раманти е под Неин контрол. Не можете да просветлявате другите, можете единствено да възхвалявате Бога! Това е напълно различен подход. Онези, които възхваляват Върховния Бог, ще постигнат вътрешно, духовно блаженство.

Раманти отново е една много сложна дума. Рама Деви е богинята на блаженството, на щастието – друго име на Шримати Радхарани. Рама също така значи “щастие”. “Анти” е като “анте”. “Анте” означава краят на нещо – както е Веда – Веданта. Смисълът на Веданта е “в края на Веда”. Така че раманти, раманте би могло да значи, че се намирате във върховното щастие. Че ще встъпите в най-висшето удовлетворение, в най-висшето блаженство. Тушти и рама – усещате ли разликата? Тя е огромна. Ако практикувате бхакти на елементарната платформа, садхана-бхакти, можете да постигнете тушти, можете да постигнете удовлетворение. Дойдете ли до по-висшето ниво в бхакти, започнете ли да възхвалявате Върховния Бог, тогава можете да постигнете духовно блаженство.

В едничък кратък стих се съдържат степените на духовния напредък. Ако бръщолевиш глупости, няма да си удовлетворен. Ако говориш на духовни теми, би могъл да постигнеш удовлетворение. А ако започнеш да възхваляваш нашия Кришна, какъв ще бъде резултатът? Първият резултат ще бъде, че няма да можеш да говориш повече. Гласът ти ще пресекне… Това е истинската възхвала. Докато си способен да говориш, просто драскаш по повърхността. Ала когато гласът ти се задави в гърлото, както когато Махапрабху бил в екстаз… Обикновено Той възславял Бог Джаганнатх –  тази прекрасна, любяща форма на Кришна. Но когато бил неспособен да се овладява, Той просто губел свяст, припадал в екстаз и не можел да говори ясно. Тогава вместо „Джаганнатх”, можел да промълви само „Джа джа га га ду ду…” Това е истинското нещо. Докато успявате да изнесете сладкодумна реч по време на лекция, най-много да постигнете тушти. Най-много да изпитате някакво удовлетворение, тъй като всеки обича да слуша собствения си глас. Обаче, когато не можете повече да говорите, това е раманти. Това е щастие за слушателите. Тук слагаме точка.

Защото истинската възхвала не може да бъде изразена с думи. Ала в този стих е дадено как можете да се изразите, когато не ви достигат слова. Какво се казва в първия ред? Читта и прана. Читта, съзнанието, обитава сърцето. А прана е дъхът. Така че ако думите ви секнат, дъхът и пулсът ви ще доразкажат историята. Това в крайна сметка са ритмите на тялото – ударите на сърцето и диханието. Ако словата ви се окажат безсилни, сърцето ви и вашата прана ще говорят.

Въпрос на Ямуна: Махарадж, чела съм някои коментари, че всъщност в този стих Кришна говори на две нива. Звучи, сякаш Той говори за бъдещето, като че ли желае нещо да се случи, но всъщност говори за миналото. Той говори за гопите тук. Бихте ли коментирали това, моля?

Тиртха Махарадж: Мисля, че казах мнението си по този въпрос: тушти е за практикуващите в началната степен, а раманти – за по-издигнатите практикуващи. Тушти може да се постигне в началните раси, докато раманти се разкрива в мадхуря-раса.

Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Ако започнете да възпявате както трябва тези имена, ще започне да се случва и някаква много фина промяна в живота ви. От само себе си ще се получи някакво пречистване. А колкото повече практикувате и колкото по-задълбочено практикувате, до толкова повече резултати и до толкова по-сладък вкус ще достигате. Затова тук е спомената една дума: нитям – винаги! Докато сърцето ви бие, докато дишате, през цялото време.

Ямуна: Ами след това? След като сърцето спре и дъхът секне?

Тиртха Махарадж: Погрешно разсъждава онзи, който смята, че преданоотдаденият умира.



[1] “Бхагавад Гита” 10.9



Leave a Reply