Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Тази година е годината на скритите съкровища. Мисля, че досега изровихме много съкровища. Но съм сигурен, че ни чакат и още. И се надявам, че ще откриваме нови начини да изразяваме своята благодарност и да поднесем нещичко обратно в дар.

Годината на скритите съкровища. Понякога си мислиш, че играта я печели илюзията; изглежда, че тя побеждава. Ала не! Светлината вече е победила мрака – това се е случило, постигнато е. Но колкото повече и повече съкровища изваждаме на повърхността и ги споделяме с другите, тази изначална светлина ще става все по и по-силна. Не си мислете, че „аз практикувам мантрата, аз практикувам бхакти-йога“ – недейте да считате така. Мислете обратното; че мантрата се нуждае от практикуващи, процесът се нуждае от практикуващи, които ще поддържат практиката и ще съхраняват светлината. Вие сте призвани за това. За нищо по-малко. Така че трябва да работим за победата на духа, за победата на идеалите ни.

Ако сме твърде близо до една картина, ние не виждаме цялата картина. Ако пък сте твърде далеч от картината, не виждате въобще нищо. Нужна е вярната дистанция и тогава ще имате и вярното виждане. Същото е и с достойнството на нашата духовна традиция, с тази покана. Да не би да си мислите, че сте призвани за някакво незначително, второразредно нещо? Не.

Нима може да се обясни напускането? Аз не го разбирам. То не съществува в моя речник. Когато за пръв път чух този израз, че някой е напуснал процеса, бях поразен. Как е възможно, та нали най-сетне си намерил процеса – пък след това си тръгваш!? Казах: „Не, това е невъзможно. Няма начин!“

Имало един учител и той споделил с един свой много умен ученик за този проблем. Учителят казал: „Толкова ми е мъчно за този предан. Илюзията ни го отне.“ Понеже някой си бил тръгнал. А истинският ученик винаги е готов да утеши и удовлетвори учителя си. Затова ученикът отвърнал: „Не, не, не, тъкмо обратното е, учителю. Не е така, че илюзията ти го е отнела. Ти си го бил отнел от илюзията за известно време, а сега тя просто си го е възвърнала.”

Така че колко време сте готови да останете тук? Или – обратно към сладката илюзия? „Забравата е блаженство. Дайте ми мая!“ Колко време искате да прекарате тук? Но дори и някой да прекара съвсем кратко време с някой чист предан, благодатта е вечна. Лава-матра, и най-малкото време в компанията на чистите предани е много благотворно.

Садху-санга’, ‘садху-санга’ — сарва-шастре кая/ лава-матра садху-санга сарва-сиддхи хая[1]. „Дори за кратко време в компанията на чисти предани можеш да постигнеш пълно съвършенство.” Така че кратко или дълго; дължината е въпрос на количество, дълбочината е въпрос на качество.

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 22.54